От Багдад до Ню Орлийнс - мръсни тайни и странни истории за един побеснял Бял дом! Тайни на бандата във Вашингтон, които няма да научите от новините в 22 часа! ... В своята най-провокативна и язвително смешна книга Грег Паласт, автор на световния бестселър "Най-добрата демокрация, която може да се купи с пари", още веднъж ни дава сензационните последни новини, които големите медии няма да отразят. Изравяйки купища документи, белязани с гриф "Секретно" и "Поверително", Паласт осигурява най-новите поверителни истини за тайните планове на Буш да завладее иракския петрол; измамата, планирана за ... |
|
|
Време на действието - средата на 70-те години на XX век. Място на действието - Хонконг, град на древно минало и ултрамодерно бъдеще, средоточие на световно богатство, притегателен център на всички разузнавания, място, където не важат правилата на почтената игра, град на удоволствията, където човек се влюбва и изживява мечтите си... "Търговска къща" е роман за съдбата на фамилия Струан, която владее Азия и зад кулисите на огромното си богатство управлява града, за нейния последен тай-пан и смъртоносната му битка за оцеляване и надмощие. "Това е най - прекрасното място на света и тук се чувствам повече у дома, ... |
|
|
"Тропическо животно" е третата книга на Педро Хуан Гутиерес, която излиза на български език, след "Мръсна хаванска трилогия" (2006, превод Еми Барух и Елианна Лилова) и "Кралят на Хавана" (2007, превод Еми Барух). Трите книги са част от цикъла "Сентро Хавана", в който влизат още "Месо от куче" и "Ненаситният човек-паяк". Кубинският поет и писател Педро Хуан Гутиерес ("Мръсна хаванска трилогия", 2002) изпробва перото си в нова, тропическа версия на стария роман за човека-пенис. Получил на младини прозвището "мъжът със златния член", на 50 ... |
|
|
Т. Е. Елиът е един от най-големите поети на XX век. В своето есе "Традиция и индивидуален талант" (1920 г.) той пише: "никой поет, никой творец от което и да е изкуство, няма своя пълен смисъл сам. Неговата величина се определя от величината на отношението му към мъртвите поети и творци". Поезията на Елиът е неспирен диалог с автори и текстове от миналото, пълна е с цитати, перифрази и алюзии. И все пак индивидуалният талант на Елиът, неговият личен глас е толкова специфичен и мощен, че ние можем да усетим силата на поезията му без всякакво знание за чуждите гласове, които той цитира, перифразира ... |
|
|
Новият роман на Емилия Дворянова, носителка на наградата на Фонд "13 века България". "− Мо, трябва да разберем дали света го има, или вече не е - изрече Ут и млъкна веднага, за да остави Мо да мисли върху това толкова голямо нещо." Този роман започва като антиутопия - земята сякаш отново е безвидна и пуста, а свят, условно наречен така, понеже дори не се помни какво е, вече не е останал. Наличното изглежда ущърбно, нарушено, разпокъсано, но засега някак оцеляло. Така неусетно започваме да крачим с Мо, без отговори и без надежда да стигнем до надеждата. Трябва ли да повярваме, че това е ... |
|
|
Стихотворения. ... Преди няколко месеца автора отпразнува своята 100-годишнина. Сан Франциско - градът, който Ферлингети избра за свой дом преди почти 70 години - нарече улица на негово име и обяви 24 март за "Ден на Лорънс Ферлингети". Сред живите на този свят едва ли има друг човек, който в такава степен да въплъщава историята и литературата на XX век - и то не като абстрактен символ, а като лично преживяване. Лорънс Ферлингети e роден в Бронксвил, Ню Йорк. Завършва магистратура по английска литература в Колумбийския университет (1947) и докторат в парижката Сорбона (1950). Служи във флота в годините на ... |
|
|
Нобелова награда за литература. ... 1948 г., Япония строи наново градовете си след опустошителната за страната Втора световна война. Хората се опитват да преглътнат поражението и вече гледат към бъдещето. В залеза на дните си прочутият художник Масуджи Оно, който е загубил във войната жена си и сина си, запълва времето със своята градина, с двете си вече пораснали дъщери, със старите приятели по осветените с фенери тихи заведения. Но спомените го връщат отново и отново към миналото, към живота му, белязан от възхода на милитаризма. И към въпроса за вината, за угризенията, за дълга и самотата в този толкова променлив свят. ... |
|
|
"Човек забравило себе си обича." ... "Съвременната българска литература започва - а според някои и свършва - с Виктор Пасков. В "Балада за Георг Хених" диша, говори и страда, за да изкупи за пореден път греховете на всички ни, самият Господ. Необичаен евангелист е Виктор Пасков. Но с тази книга, едно от най-важните произведения в (не само) съвременната българска литература, той пристъпи към вечността. Ние сме дъските в ръцете на стария майстор Георг. Сами трябва да изберем дали да ни превърне във виола, или пък в бюфет. Онези, които ще изберат виолата, са читателите на Балада за Георг Хених. И в ... |
|
|
"Признава всичко неговата сила; мечтите му са сякаш нишки свила - ръцете майчински с тях пелени тъкат; езикът му като орфична песен държи умело хоровода бесен на мислите и само той им дава плът!... Той язди бурите. Небето вечно младо звездите си му даде - като стадо минават те край него, да ги преброи, и вика бездната от дълбини незнайни:"Небе, останаха ли в тебе тайни? Аз нямам вече моите! Човекът ме разкри!" Из книгата ... |
|
|
Още ли се задоволявате с историята, писана под диктата на победителите и техните слуги? Поне от два милиона години нашите предци са изсичали знаци, сътворявали са азбуки, редили са всевъзможни тайни и явни писмени системи върху кости, камъни, кожи, метал и хартия... Целта им е била да ни завещаят мъдростта, събрана през стотиците векове, които те са съумели да одухотворят. В тях ще откриете шифрите за разчитането на изконния опит, премълчавани събития и загробени тайнства, в които е скрита силата на народа ни, надживял древни цивилизации и въздигнал се върху земята с най-старите светилища и градове в Европа! Време е да ... |
|
|
Двама души чакат до едно дърво. Чакат някой си Годо. Говорят си. Идват още двама, говорят и те, после си отиват. Продължава очакването на Годо. Но кой е Годо? Така ли се нарича? Ще дойде ли? И има ли го изобщо? B очакване на Годо е една от най-знаменитите драматургични творби на всички времена пиеса от въпроси, които се разпадат, както се разпадат и възможните отговори. А смисълът? "Винаги намираме нещо, за да си даваме вид, че съществуваме" заявява един от героите в пиесата на Самюъл Бекет (1907 - 1989), носител на Нобелова награда за литература."Няма Аз, няма Имам, няма Съм." Самюъл Бекет " ... |
|
|
Уникален роман, несравним с всяка друга част на сръбската литература. Монументалната хроника за размирни времена и превратностите на съществуване. Романът е писан в навечерието на Втората световна война, преди бедствието, което ще разтърси основите на цивилизацията. Създаването на фини паралели с Гьоте и Стендал, разходките в Рим, под гигантската сянка на фигурата на Микеланджело, Църнянски интерпретира хора, явления, пейзажи, история и изкуство. Острото му око на гениален писател няма да пропусне нито един скрит детайл, който ще му помогне да тълкува интимни и исторически събития. С разказ на виртуоз, от механизмите ... |
