Думата сидхарта се състои от две думи в санскритския - сидха (постигам) и арта (това, което е търсено). Заедно те означават онзи, който откри смисъла на съществуването или онзи, който постигна целите си.Това е историята на принц Сидхарта Гаутама, неговия път към прераждането. Историята на Буда преди Буда изпод перото на Херман Хесе."Всички обичаха Сидхарта. Всекиму създаваше той радост, всекиго изпълваше с доволство. Ала той самият, Сидхарта не създаваше радост на себе си, не изпълваше с доволство себе си. Когато вървеше по посипаните с розов пясък алеи на смокиновата градина, когато седеше, потънал в съзерцание, ... |
|
"Империя" ни води на увлекателно пътешествие от опиумните полета на Китай до далечна Африка... ... Дали Британската империя е управлявала своите колонии справедливо? Вярвате ли, че е "цивилизовала" успешно диваците от далечните земи? На тези и много други въпроси отговаря известният писател и журналист на BBC - Джеръми Паксман. Новият роман на Паксман се фокусира върху историята на Британската империя, а по мотиви от него BBC заснема и успешен сериал. Имперският дух се усеща навсякъде, от самото съществуване на Обединеното кралство до етническото разнообразие в нейните градове. То се отразява на ... |
|
Власт. Убийства. Секс. Амин. ... Ренесансът е в разцвета си, а папата е могъщ държавник, арбитър и съдник на крале и императори. Но Светият престол никога не е бил такъв епицентър на престъпления, разврат и продажност, както е по времето, когато Родриго Борджия става папа под името Александър VI. Незаконният му син Чезаре Борджия се превръща в могъщ военачалник, а дъщеря му Лукреция - в истинска принцеса на Ватикана. Тримата образуват дяволското трио, останало в продължение на единадесет години на папския престол като кощунствена пародия на Светата Троица. С отрова, кинжал и интриги Борджиите се сдобиват с огромно ... |
|
В богатото и многообразно творчество на Унамуно "Дневникът" заема уникално, значимо и твърде специфично място. Неговата особеност се дължи на жанровата му разнолика неповторимост, а също така и на тематичната особеност на текста. Успоредно с чисто персоналните елементи, впрочем твърде оскъдни на брой, напомнящи за автобиографчно-мемоаристичния жанр, "Дневника" изобилства от библейски цитати, откъси от религиозни текстове, препратки към теолози и философи... Всъщност истински личното в този дневник са разсъжденията на автора върху основните теми, които го вълнуват като човек и които са залегнали в ... |