"Затворисърце" - излезе дебютният роман на Константин Трендафолов

Някои хора умеят да обичат повече, а други са затворени в себе си. Някои вярват по-малко и изобщо чувстват по-малко. Страшна ли е липсата на чувства? Променена ли е ценностната ни система? На тези и други подобни въпроси ще потърси отговор Константин Трендафилов с новата си книга "Затворисърце". Тя се предлага от 20 март благодарение на издателство "Жанет-45".

Романът се появява след големия успех, който пожъна първата книга от този автор - стихосбирката "За кого се сещаш, когато се сещаш за някого?". Но защо този път проза, а не поезия? Авторът споделя, че и след издаването на стихосбирката си, не е спирал да пише поезия. Е, тук е по-различна жанровата форма, в която са облечени емоциите, размислите, наблюденията му над живота. Но и книгата води началото си от особен момент. Банално и "почти като от филм за "success story", както сам се изразява авторът, всичко започва от един сериозен здравословен проблем и първият в живота му престой в болница. "Това, което не ни убива, ни прави по-силни", е известната и вече клиширана сентенция. Е, при него също работи, но тази сила идва по друг начин - когато той става по-крехък.
С излизането от болницата вече е осъзнал, че няма време - моментът да напише това, което иска, не трябва да се отлага. За четири пет месеца завършва книгата, като всъщност личната му история изобщо не присъства в нея. Според собствените му думи, там почти всичко е фикция. Отразен само начинът му на възприемане на света, случки от чужди животи, разговори с хора от различни прослойки. "Лични драми, които дават сок на сюжета", както сам казва. Всичко е пречупено през призмата на неговия мироглед.

Историята на романа разказва за двама мъже, които се срещат и сприятеляват на място, където не са вярвали, че ще попаднат. И натежали от историите си, нямат друг избор, освен да си ги разкажат. Подробносите около сюжета засега остават неизвестни. Защо "Затворисърце" се пише заедно? Това също ще стане ясно чак в края, след прочитането на романа.

На кого ще се хареса той? Повечето читатели на Константин Трендафилов са жени, но темата на романа е от философска и от общочовешка значимост: любовта. И липсата ѝ. Всеки е свободен да прочете "Затворисърце" и сам да съди за неговата дълбочина. Ето и няколко избрани цитата от книгата:

"Искам вече да знаеш за моя път. А от него ще научиш нещо и за своя. Не само защото пътищата ни се кръстосаха тук, не. Обаче виж каква странна комбинация сме двамата с тебе. Ти попадна тук, защото си нави на пръста, че си много влюбен, а какво се оказа? Аз пък защото не можах да спра да обичам моето момиче. Ако все още не виждаш невидимия конец, който те дърпа през живота, значи си прекалено умен, за да схванеш въобще нещо смислено."

"Лакътят ми изтръпваше, а времето се изплъзваше пред очите ми, както прашинките извън светлия лъч. Знаех, че трябва да стана, но се опитвах да открия нещо, само нещичко в нея, за което да се хвана. За което да остана още една вечер, да я направя щастлива още един път. Но всичките ми мисли бяха като лабиринт, който бавно и неизбежно ме води към задънена улица. Когато нещо толкова красиво ти се вижда толкова грозно, време е да си тръгнеш."

"В града човек лесно се губи, Юли. И не говоря за улиците."

Константин Трендафилов е филолог, журналист и поет, син на поетесата и писателка Кристин Димитрова. Става известен покрай блога си, носещ името "Мърлявия блог на един спретнат човек", където помества авторски творби. Пише от много години, но едва наскоро прави текстовете си достъпни за широката публика. Константин Трендафилов е и творчески директор на голяма рекламна агенция с немалко международни награди.