На път е новият роман от автора на световните бестселъри "Човек на име Уве" и "Баба праща поздрави и се извинява". Книгата "
Сделката на живота ти" от
Фредрик Бакман ще е по книжарниците от 22-ри декември под знака на издателство "
Сиела". Проницателен познавач на човешката чувствителност, Бакман отново докосва най-тънките струни. С присъщия му хумор и състрадателност създава една от своите приказки - едновременно правдоподобни и фантастични.
Историята започва на Бъдни вечер с един баща, който разказва история на сина си. Но това не е типичната коледна приказка. Бащата признава на сина си, че е отнел живот, но чий - все още няма да разкрие това.
Една седмица по-рано, късно през нощта в болницата, мъжът среща петгодишно момиченце, болно от рак. Тo е умно хлапе - достатъчно, за да знае, че няма да победи рака, само като рисува с пастели по цял ден. Но изглежда, че това прави възрастните щастливи. Tака че тя продължава. И докато мъжът разказва на сина си за това смело малко момиче, той постепенно започва да разкрива своите мисли.
Докато живее живота на успешен бизнесмен, идол на медиите и на своите връстници, човекът чувства, че се е провалил като родител. Претоварен от мисълта за отговорността на бащинството, преди двадесет години е избрал лесния път. Изоставил е съпругата си и техния малък син, за да преследва професионалния успех. Но ето, че е настъпил моментът, в който мъжът се чуди дали не е твърде късно да изгради силна връзка със сина си. А пък той изглежда като пълна негова противоположност - поставяйки щастието си преди парите, заобиколен от любящи приятели в уютен град, където се чувства като у дома си.
Изправен пред идеята, че нещо му липсва, човекът неочаквано получава шанса да направи нещо добро и безкористно, с което да промени съдбата на малкото момиченце в болничното легло. Но преди да направи сделката на живота си, той трябва да разбере как изглежда собственият му живот през очите на неговия син. И така, намира го и му разказва тази история... Със "Сделката на живота ти" Бакман ни напомня, че животът е подарък, на който не можем да се радваме вечно. И единствената цел, която ни е завещана, е да споделяме този дар с хората, които обичаме.
За Фредрик Бакман
Фредрик Бакман е шведски журналист и блогър, но и писател в жанра съвременен роман и сатира. Роден е на 2 юни 1981 г. в Стокхолм, Швеция, но израства в Хелсингбори. Започва да учи история на религията, след което прекъсва и работи като келнер в ресторант и шофьор на мотокар в склад. През 2006 г. е нает като колумнист във вестник "Хелсингбори Дагблад". През годините работи в редица сайтове, вестници и списания, сред които вестник "Метро", новинарския сайт "Myyp магазин" и модното мъжко списание "Кафе". През 2009 г. се жени за Неда Шафт. Двамата имат 2 деца и заедно живеят в Солна, предградие на Стокхолм.
"Човек на име Уве" е първата книга на Бакман, издадена през 2012 г. Тя скоро се превръща и в първия му бестселър, последван от "Баба праща поздрави и се извинява" и "Брит-Мари беше тук". През 2016 г. е издадена и четвъртата книга - новелата "
Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг". Произведенията на Фредрик Бакман са преведени на над 25 езика по света, а през 2013 г. е избран за най-успешния автор на Швеция.
Анотация на книгата
Това е кратък разказ за нещата, които би пожертвал, за да спасиш нечий живот. Ако е застрашено не само бъдещето, но и миналото ти. Не само местата, на които си бил, но и отпечатъците, които си оставил. Ако трябва да се разделиш с всичко това, с цялото си аз, заради кого би го направил?
Откъс от книгата
Здрасти. Баща ти е. Скоро ще се събудиш, днес е сутринта на Бъдни вечер в Хелсингборг, а аз убих човек. Приказките не започват така, знам. Но отнех живот. Ще се промени ли нещо, ако ти кажа чий?
Може би не. Повечето от нас искат да вярват, че всяко сърце, което спре да бие, липсва еднакво силно. Ако ни зададат въпроса "всички животи ли имат еднаква стойност", повечето от нас убедено ще отговорят "да!". Но само докато някой не посочи човек, когото обичаме, и не попита: "Ами този живот?"
Тогава? Има ли значение дали съм убил добър човек? Обичан човек? Със стойностен живот?
Има ли значение, ако е било дете?
Тя беше на пет. Срещнах я преди седмица. В стаята с телевизор в болницата имаше малък червен стол, бе неин. В началото не беше червен, но тя видя, че му се иска да бъде.
Нужни бяха двайсет и две кутии пастели, но това нямаше значение, тя можеше да си го позволи. Тук всички ѝ даваха пастели. Сякаш можеше да пребоядиса болестта, да оцвети спринцовките и лекарствата така, че те да изчезнат. Разбира се, знаеше, че това няма да стане, тя бе умно хлапе, но се преструваше заради тях. Така че през деня рисуваше върху хартия, за да зарадва възрастните. А нощем оцветяваше стола. Защото той толкова много искаше да бъде червен.
Имаше плюшена играчка, заек. Наричаше го Айо. Когато се учеше да говори, възрастните мислеха, че му казва Айо, защото не може да произнесе Зайо. Но тя го наричаше Айо, защото той така се казваше. Това не би трябвало да е толкова трудно за схващане всъщност, дори за възрастните. Понякога Айо се плашеше и тогава тя го слагаше на червения стол. Може и да не е медицински доказано, че те е по-малко страх, ако седиш на червен стол, но Айо не знаеше това.
Момиченцето седеше на пода до него, галеше го по лапата и му разказваше приказки.
Една вечер стоях скрит зад един ъгъл в коридора и я чух да казва: "Ckopo ще умра, Айо. Всички хора ще умрат, само че повечето ще умрат след сто години, а аз може би ще умра още утре." После добави, шепнейки: "Надявам се да не е утре."
След това ненадейно вдигна глава и се огледа изплашено, сякаш бе чула стъпки в коридора. Вдигна бързо Айо и пожела лека нощ на червения стол. "Тя е! Идва!", прошепна момичето и се затича към стаята си, където се скри под одеялото до майка си.
Аз също побягнах. Бягал съм цял живот. Защото по болничните коридори всяка нощ минава една жена, облечена с дебел сив плетен пуловер. Носи папка. Вътре са записани имената на всички ни.
