Китай, трафиканти на хора, Южна Корея, Монголия... всичко това е част от дългия път на Йеонми към нормален и спокоен живот. След като го намира, тя се мести в Съединените щати, където разширява дейността си на активист и там успява да завърши своя мемоар.
Сега историята за живота на Йеонми Парк вече е преведена на български език. Автобиографията носи заглавието "За да живея" и е част от каталога на издателство "Киви".
Когато е едва на 9 години Йеонми е поканена да бъде свидетел на публичната екзекуция на майката на нейна приятелка. Нейното престъпление - гледане на холивудски филми. В Северна Корея пропагандата е навсякъде и във всичко - има само един държавен канал по телевизията, не можеш да четеш книги, различни от тези, които съдържат пропаганда за това как това е най-добрата страна за живеене и с най-доброто управление.
Когато с майка ѝ преминават границата, трафикант на хора иска да изнасили Йеонми. За да я защити, майка ѝ се жертва вместо нея, а тогава 11-годишната Йеонми е принудена да гледа. Малко след като се събират отново с баща ѝ, той умира от рак, а Йеонми излиза в три часа през нощта, за да го погребе тайно. Тогава е била едва на 14 години. В книгата "За да живея" Йеонми разказва не само своята история, а историята на всички, които са принудени да живеят под този жесток режим. Поне докато не намерят изход оттам.
Анотация на книгата
Семейството на Йеонми Парк е сплотено, но суровият и контролиран от политическа пропаганда живот в Северна Корея ги подлага на множество лишения. След като баща ѝ попада в затвора, роднините ѝ са считани за престъпници и двете с майка ѝ бягат в Китай. Годината е 2007, а Парк е едва на 13. Момичето знае, че пътуването ще е трудно, но дори не подозира какви изпитания предстоят. За пребиваването си в Китай заплаща с детството си и едва не загива. Две години по-късно с майка ѝ успяват да избягат в Южна Корея, но баща ѝ вече е мъртъв, а сестра ѝ е изчезнала. Дотогава единствено майка й знае какво всъщност се е случило от момента, в който пресичат река Ялу, за да се озоват в Китай.
В "За да живея" Парк разкрива лишенията и измамите, които я сполетяват в Северна Корея, както и своите най-болезнени и тежки спомени - за първи път, без да спестява нищо. С достойнство и смелост разказва как с майка ѝ са превърнати в сексуални робини в Китай и преживяват психологически и физически изпитания, които малцина биха преодолели. Изповедта ѝ е необичайна, поучителна и изключително ценна, а историята ѝ е затрогваща и невъобразима, но никога безнадеждна - досущ като непоклатимия дух на момичето.
Йеонми е родена на 4 октомври 1993 г. в Хесан, Северна Корея. След като баща ѝ е изпратен в трудов лагер за контрабанда, за семейството ѝ настават тежки времена на глад. Двете с майка ѝ пресичат границата с Китай, където попадат в ръцете на трафиканти на хора, а впоследствие бягат в Южна Корея през Монголия. Историята на Парк се прочува в целия свят през 2014 г., когато тя изнася реч по време на конгреса на One Young World в Дъблин, Ирландия.
В "За да живея" Парк разкрива лишенията и измамите, които я сполетяват в Северна Корея, както и своите най-болезнени и тежки спомени - за първи път, без да спестява нищо. С достойнство и смелост разказва как с майка ѝ са превърнати в сексуални робини в Китай и преживяват психологически и физически изпитания, които малцина биха преодолели. Изповедта ѝ е необичайна, поучителна и изключително ценна, а историята ѝ е затрогваща и невъобразима, но никога безнадеждна - досущ като непоклатимия дух на момичето.
Йеонми е родена на 4 октомври 1993 г. в Хесан, Северна Корея. След като баща ѝ е изпратен в трудов лагер за контрабанда, за семейството ѝ настават тежки времена на глад. Двете с майка ѝ пресичат границата с Китай, където попадат в ръцете на трафиканти на хора, а впоследствие бягат в Южна Корея през Монголия. Историята на Парк се прочува в целия свят през 2014 г., когато тя изнася реч по време на конгреса на One Young World в Дъблин, Ирландия.
"Красноречива, покъртително откровена творба, която ясно представя тежкото положение на мнозина."
"Къркъс Ревю"
Откъс
"Всичко това е истина, но съвсем не е цялата история. Досега майка ми бе единственият човек, който знаеше какво точно се случи през тези две години, от нощта, в която прекосихме река Ялу и преминахме в Китай, до деня, в който пристигнахме в Южна Корея и започнахме нов живот. Не съм разказвала почти нищо от случилото се на другите дезертьори и застъпници за човешките права, които срещнах в Южна Корея. Вярвах, че ако откажа да призная ужасното си минало, то някак си ще изчезне. Убедих себе си, че много от нещата всъщност не се бяха случили, и съумях да забравя останалото.
Но когато започнах да пиша тази книга, осъзнах, че ако не разкажа цялата истина, животът ми няма да има смисъл и стойност. С помощта на майка ми спомените за живота ни в Северна Корея и Китай се завърнаха в съзнанието ми като сцени от забравен кошмар. Някои от тях се появиха ужасяващо ясни и живи; други бяха смътни и разбъркани, подобно на колода карти, разпилени по пода. Пишех и си припомнях, като се опитвах да осмисля всички онези спомени. Наред с писането четенето ми помогна да сложа ред в живота си. Веднага щом пристигнах в Южна Корея и имах достъп до световната класика в превод, аз започнах жадно да я поглъщам. По-късно започнах да чета и на английски език. А когато се захванах да пиша книгата си, попаднах на един известен цитат от американската журналистка и писателка Джоан Дидион: "Разказваме истории, за да живеем". Макар че двете с нея сме от напълно различни култури, усещам истинността на думите ѝ да отекват вътре в мен. Осъзнавам, че понякога единственият начин да се справим със собствените си спомените е да ги оформим в история, която ни помага да разберем наглед необясними събития. По време на своето пътуване аз видях ужасите, които човешките същества са способни да си причиняват едно на друго, но станах свидетел и на топлота, добрина и жертвоготовност, и то при най-лошите обстоятелства. Знам, че е възможно човек да изгуби част от човечността си, за да оцелее. Но знам също, че искрицата на човешкото достойнство никога не угасва. Нужен ѝ е само кислородът, осигуряван от свободата и силата на любовта, за да прерасне в пламък. Това е разказ за изборите, които направих, за да да живея."
Из книгата
Но когато започнах да пиша тази книга, осъзнах, че ако не разкажа цялата истина, животът ми няма да има смисъл и стойност. С помощта на майка ми спомените за живота ни в Северна Корея и Китай се завърнаха в съзнанието ми като сцени от забравен кошмар. Някои от тях се появиха ужасяващо ясни и живи; други бяха смътни и разбъркани, подобно на колода карти, разпилени по пода. Пишех и си припомнях, като се опитвах да осмисля всички онези спомени. Наред с писането четенето ми помогна да сложа ред в живота си. Веднага щом пристигнах в Южна Корея и имах достъп до световната класика в превод, аз започнах жадно да я поглъщам. По-късно започнах да чета и на английски език. А когато се захванах да пиша книгата си, попаднах на един известен цитат от американската журналистка и писателка Джоан Дидион: "Разказваме истории, за да живеем". Макар че двете с нея сме от напълно различни култури, усещам истинността на думите ѝ да отекват вътре в мен. Осъзнавам, че понякога единственият начин да се справим със собствените си спомените е да ги оформим в история, която ни помага да разберем наглед необясними събития. По време на своето пътуване аз видях ужасите, които човешките същества са способни да си причиняват едно на друго, но станах свидетел и на топлота, добрина и жертвоготовност, и то при най-лошите обстоятелства. Знам, че е възможно човек да изгуби част от човечността си, за да оцелее. Но знам също, че искрицата на човешкото достойнство никога не угасва. Нужен ѝ е само кислородът, осигуряван от свободата и силата на любовта, за да прерасне в пламък. Това е разказ за изборите, които направих, за да да живея."
Из книгата
