Срещите и семинарите, които предстоят, са:
- 28 април - безплатен уебинар, проведен лично от Лариса Ренар и преведен от Наталия Кобилкина.
- 28 април авторката ще гостува в "Шоуто на Слави".
- 29 април - пресконференция в Литературен клуб "Перото".
- 20 май - среща на Лариса Ренар с читатели и раздаване на автографи.
- 21 и 22 май - ВИП-семинар "Бизнес по женски", където тя ще разкрие как се изгражда успешна кариера, запазвайки женствеността и щастливия си личен живот. Само 50 щастливки ще участват в този семинар.
- 11 юни в Зала 3 на НДК в София ще се проведе тренинг, на които се очакват хиляди дами - "Събуждане на свещената женска сила".
- 12 юни във Фестивалния комплекс във Варна тренинг - "Събуждане на свещената женска сила".
Откъс от "Пазителката на женската сила"
– Струва ми се, че намерих жената, която търсех – чух в понеделник гласа на Фабиан в телефонната слушалка на път за работа. Страдах две дена, но реших, че не трябва да се измъчвам с безполезни мечти и си заповядах да забравя за Фабиан. Но явно той не е забравил кратката ни среща в хотела.
– Как ме открихте? - беше първото, което попитах.
– О, това беше достатъчно трудно, ако трябва да бъда искрен. Антоан отказа да ми даде телефона ви, а пък аз не знам руски, но пък се порових в интернет и намерих статия за вас в едно френско списание, а всичко останало беше лесно – да позвъня в редакцията и да помоля за телефона ви. Е, статията беше за рекламата, а не за психологията.
Аз се изчервих и си помислих колко лесно е било през миналия век да намериш човек по името и фамилията, но да узнаеш повече за него са можели малцина, допускани до информацията, а пък сега всеки, който поиска, влиза в интернет, изписва името ти и научава какво ли не. "Трябва да си сменя фамилията", помислих си и казах:
– Да, аз имам много творчески проекти. Засега по-известни са рекламните.
– Но аз се интересувам повече от психологическите. Размишлявах над идеята ви да направите серия от тренинги, посветени на различни психологически практики. "Нима съм споменавала нещо за серия? - зачудих се аз. Доколкото си спомням, само предложих да проведа сеанс в един от неговите замъци. Но идеята ми като че ли е обрасла с нови подробности.".
– Съвсем бях забравил, че преди година още бях поканен в Петербург да чета доклад на семинара, посветен на хотелиерския бизнес. Летя след една седмица и ще се радвам да обядвам или да вечерям с вас и да обсъдим участието ви в проекта.
– Добре, ако искате, ще ви посрещна! - изплъзна се от устата ми и веднага си прехапах езика.
– Би било прекрасно! Тогава ще ви звънна утре, за да ви кажа номера на полета си. Радвам се, че чух отново гласа ви – добави Фабиан вече с друг тон, а пък аз си помислих, че когато човек говори на английски, не можеш да разбереш дали е вежливо сбогуване, или е нещо повече.
– С нетърпение очаквам да ви видя отново."
– Как ме открихте? - беше първото, което попитах.
– О, това беше достатъчно трудно, ако трябва да бъда искрен. Антоан отказа да ми даде телефона ви, а пък аз не знам руски, но пък се порових в интернет и намерих статия за вас в едно френско списание, а всичко останало беше лесно – да позвъня в редакцията и да помоля за телефона ви. Е, статията беше за рекламата, а не за психологията.
Аз се изчервих и си помислих колко лесно е било през миналия век да намериш човек по името и фамилията, но да узнаеш повече за него са можели малцина, допускани до информацията, а пък сега всеки, който поиска, влиза в интернет, изписва името ти и научава какво ли не. "Трябва да си сменя фамилията", помислих си и казах:
– Да, аз имам много творчески проекти. Засега по-известни са рекламните.
– Но аз се интересувам повече от психологическите. Размишлявах над идеята ви да направите серия от тренинги, посветени на различни психологически практики. "Нима съм споменавала нещо за серия? - зачудих се аз. Доколкото си спомням, само предложих да проведа сеанс в един от неговите замъци. Но идеята ми като че ли е обрасла с нови подробности.".
– Съвсем бях забравил, че преди година още бях поканен в Петербург да чета доклад на семинара, посветен на хотелиерския бизнес. Летя след една седмица и ще се радвам да обядвам или да вечерям с вас и да обсъдим участието ви в проекта.
– Добре, ако искате, ще ви посрещна! - изплъзна се от устата ми и веднага си прехапах езика.
– Би било прекрасно! Тогава ще ви звънна утре, за да ви кажа номера на полета си. Радвам се, че чух отново гласа ви – добави Фабиан вече с друг тон, а пък аз си помислих, че когато човек говори на английски, не можеш да разбереш дали е вежливо сбогуване, или е нещо повече.
– С нетърпение очаквам да ви видя отново."
