Пригответе се за едно зловещо пътуване с призрачен Ролс-Ройс от 1938 г. На фон звучат коледни песнички, но със сигурност няма да искате да си ги припявате, а напротив - от тях ще ви побият тръпки! Новият роман от
Джо Хил със странното заглавие "
Носферату" не е поредната сладка и невинна коледна история. Не, тук ще се срещнете със злия Чарлс Манкс, който отвлича деца и ги отвежда в различни времена и пространства и Виктория Маккуин - единствената, успяла да му се измъкне. Книгата вече е достъпна на български език като част от каталога на издателство "
Ибис". Освен че ще ви разхлади, романът ще ви покаже Коледа, от която ще ви побият ужасени тръпки!
"Тя вече разбираше каква е разликата между това да бъдеш дете и да бъдеш възрастен. Разликата е, че ако някой каже, че ще държи лошите неща надалеч, детето ще му повярва."
Виктория Маккуин има дарбата да намира неща: гривна, прибрана на грешното място, липсваща снимка, отговори на мистериозни въпроси. С колелото си тя минава през покрит мост, който за секунди я отвежда навсякъде, до където има нужда да отиде, било то в Масачузетс или другаде в страната.
Чарлс Манкс има подход към децата. Той обича да ги взема да се возят в неговия "Ролс-Ройс Призрак“ от 1938 година с регистрационен номер NOS4A2. Със своята стара кола той може да се изплъзва от настоящето и по скрити пътища да ги отведе към невероятното (и ужасяващо) място за забавления, което нарича Коледна земя.
Един ден Вик среща Манкс. Но това е преди цяла вечност. Сега Вик, единственото дете, успяло някога да избяга от безкрайното зло на Манкс, е пораснала и отчаяно иска да забрави всичко това. Но Чарлс Манкс никога не е спирал да мисли за Виктория Маккуин. Той отново е на път и е взел нов спътник - нейния син.
Откъс от книгата
"
Федерален затвор в Ингълууд, Колорадо Сестра Торнтън влезе в отделението за пациенти с трайни увреждания малко преди осем часа. Носеше торбичка със затоплена кръв за Чарли Манкс.
Движеше се на автопилот, мислите ѝ не бяха свързани с работата. Най-накрая се бе навила да купи на сина си Джосая игра "Нинтендо DS" и мислеше дали след края на смяната ще успее да стигне до "Нашите играчки", преди да са затворили.
Беше отлагала решението няколко седмици по философски причини. Не ѝ пукаше дали всички негови приятели имат такава игра. Просто не ѝ харесваше, че децата могат да мъкнат малката джаджа със себе си. Елън Торнтън ненавиждаше начина, по който момченцата се потапяха в блестящия екран, заменяйки реалността с някакво въображаемо място, където забавлението заменяше мисленето, и се научаваха да се избиват артистично. Беше си мечтала да има дете, което обича книгите, играе скрабъл и иска да излиза с нея на разходки със снегоходки. Ама че смехория.
Елън дълго бе отлагала покупката, но вчера следобед видя, че Джосая седи в леглото си и се преструва, че старият портфейл в ръцете му е нинтендо. Беше изрязал една снимка на маймунката Донки Конг и я бе пъхнал в прозрачното джобче за снимки. Натискаше въображаемите бутони и издаваше звуци, наподобяващи експлозии, а на нея ѝ се сви сърцето, като го гледаше как си представя, че вече притежава нещото, което вероятно ще получи на Големия ден. Елън имаше свои си виждания за това кое е полезно за децата и кое не. Не бе задължително да са на едно мнение с Дядо Коледа.
Разсеяна бе и чак когато заобиколи леглото, за да стигне до стойката за системите, откри, че при Чарли Манкс е настъпила промяна. Точно тогава той въздъхна тежко, сякаш от отегчение, а сестрата погледна надолу и видя, че той се взира в нея. Толкова се стресна от факта, че очите му са отворени, че замалко не изтърва торбичката с кръв върху краката си.
Той беше ужасно стар, а и грозен. Огромната му плешива глава приличаше на далечна планета - континентите бяха червеникавокафявите петна и лилавеещите язви. От всички в Отделението за пациенти с трайни увреждания - известно още като Зеленчуковата леха - тъкмо Чарли Манкс бе отворил очи, и то точно по това време на годината. Манкс обичаше деца. През деветдесетте години бе направил така, че десетки деца да изчезнат. Той имал къща в полите на Флатайрънс, където правел с тях каквото си поиска, а после ги убивал и окачвал коледна украса в тяхна памет. Вестниците нарекоха мястото Шейната. Хо-хо-хо."
Из книгата