"Тук, в подножието на пясъчносивите дюни, или в летящото кабрио? Така те наричаха модифицираната машина за бързо придвижване, отново по примера на своите предшественици, използвайки старинната дума "кабриолет". Нетърпението – каква неприятна човешка черта! – сега ги тормозеше. И за първи път пренебрегвайки съображенията за сигурност, робохуманоидите взеха необмислено решение – тук. Изтегнаха върху нажежения пясък издължените си метални крайници, доближиха се един до друг, така дори можеха да се гушнат. "Липсват само бирата и чипсът" – смигнаха си те лукаво, бидейки наясно с не особено ... |
|
|
Разкази. ... "Виждаш ли, времето тече, всичко се променя. Не. Времето е едно и също, неизменна величина. Променяме се ние във времето. Отминалото лято, с щедрите си дарове от знойни багрила и причудливи, цветисти ухания, и то е било и ще бъде - преди и след - милиони пъти ще се преповтаря и преобразява във времето. И тази есен, мека и топла, разстлала се над изнурените оголени ниви, и тя е била и ще бъде във всеки следващ кръговрат на сезоните. Почувствай я, поеми уханието на пръст, на изсъхнала трева, слей се с нея, стани част от неизменното."
Зорница Климентова ... |
