Изданието има за цел да представи разсъждения върху въпросите на критическото четене, които се обсъждат в рамките на лекционните курсове "Антропология на българите" и "Антропология на славяните" в специалностите "Българска филология" и "Славянска филология" на СУ "Св. Климент Охридски". ... |
|
Предизвикателства на масовата култура, стратегии на пазара и носталгично помнене на миналото. ... Как вещите от миналото се превръщат в ценно материално наследство? Какво се случва с него и как функционира то в условията на съвременната култура? Какво правят музеите, галериите и отделни частни колекции, за да участват в конструирането на исторически проверен наратив за преживяното? Как места за забавление - като ресторанти и барове - се превръщат в пазарни агенти, опериращи с носталгичното чувство по още незавършилото минало?
Това са едни от най-важните въпроси, които задава изследването, полагайки ги в контекста на ... |
|
"Приносно в работата е извеждането на ролята на икономиката като един от водещите фактори за индивидуализацията на културата. В този контекст авторът проследява връзката между идентичност (групова и индивидуална) - национален наратив - идеология - "биография на вещта". Много интересен е погледът върху начина, по който наивистичното народно изкуство се превръща в произведение на изкуството, след което се мултиплицира до сувенир. Откроено е място на музеите, изложенията и търговските експозиции в контекста на модерните културни процеси."
Доц. Мира Маркова ... |
|
Познаваме ли собствената си култура? Какво означава автентичен фолклор и кога е създаден? Защо нацията търси „автентично-българското”, за да легитимира себе си? Как модерната българска държава „открива” фолклора?
Това са част от въпросите, към които книгата предлага новаторски поглед. Авторът тръгва от водещите идеи в съвременната антропология и представя политиките на държавата, насочени към съхраняването, експонирането, експлоатирането и въобразяването на фолклора. Трудът анализира академичните изследвания, публикациите в медиите, етнографските изложби и музеи като механизми за формиране на модерните представи за ... |
|
Университетски учебници. Филологически науки. ... Изданието продължава разсъжденията, предложени в първия том, като основният фокус е поставен върху словесността и ритуалността за конструиране на общност. В отделните глави се обсъждат митологията, социалните взаимодействия и вътрешните връзки между ритуала, словото и производството, изграждащи принципите на колективната култура на българите. Фигурата на "Другия" и представите за своята общност са анализирани през най-значимите фолклорни текстове. ... |