Книгата на Владимир Янев "Възкресени мигове" има характер на своеобразна есеистична проза, представяща във фрагментарна форма детски и младежки преживявания, наблюдения върху многообразни литературни творби, естетическите и етичните възгледи на автора.
Първата част "Възкресения" е съсредоточена върху личностни изживявания, свързани с роднинските, приятелските и литературните кръгове. Тук в специфични белетристични форми се представят интригуващи сюжети и образи. В носталгичното завръщане към миналото се проявява любовта към литературата, към Пловдив и хората му, към редица проявления на духовното. С ... |
|
|
|
|
|
"С трепет посвещавам "скромний си трудец" на един такъв достоен читател. Когато бях студент, възкликнах по повод предложен от него анализ: "За красотата трябва да се говори красиво!" Асистентът замислено изрече: "Колегата може би има право... За красотата трябва да се говори красиво?! Това означава ли, че за кръга трябва да се говори кръгло?" Просто си размишляваше на глас. Четири десетилетия оттогава, много кръгли глупости потънаха в кръговете на забравата (за да отворят място на други окръглености), а размишляващият глас на Никола Георгиев продължава да звучи - научно и... наистина ... |
|
|
Литературна история и критика. ... "Първата ми книга "Живея и препрочитам" (1990) се открива с думите: Критиката е безкористна необходимост. Критикът - необходимо безкористен. Как иначе ще утвърждава провъзгласената от Куприн "единствена форма на власт, допустима за човека - властта на творческия гений, поета доброволно, сладка, вълшебна власт"?! Такава власт приемам над себе си, стремя се да я приемат и другите. Не виждам смисъл извън нея.
Ето и последните два пасажа от някогашната книга: "Да живееш в Пловдив значи да живееш с него. Да живееш интимно и съдбовно чрез поезията му. ... |
|
|
Второ основно преработено и допълнено издание ... Приемственост и опозиционна определеност към традиционните ценности. "Гласът" на твореца - част от художествената "огласеност" на модерните поетически търсения. Бохемът срещу унилата нормативност на буржоазното световъзприятие. Свободочувствието - ценностна доминанта в ранното творчество на Ведбал. Крокодилските сълзи на сатирата - символно-алегорична мобилност на художествените послания. Лирикът - продължител и разрушител на символистичните завети. Митологично-библейска и историческа символика, префункционализирани от социално-революционната афектация. ... |
