"Строшено огледало" е книга с чудесна споменна проза. Поетът Деньо Денев я оприличава, веднъж, на "ранни мемоари" и втори път на "ненаписани стихотворения". Аз съм съгласен с това. Нещо повече. По чистотата на помисъла и ювелирното изпипване на детайлите, по своята изповедност, топла човечност и психологическа оцветеност на преживяванията и настроенията "Строшено огледало" се родее с "Някога" (1924) на Дора Габе (забелязана от Владимир Василев), а също така със скрепените в проза "ненаписани стихотворения" на Иван Давидков. Който иска да усети по-добре и по- ... |
|
|
"Все тази болка в сърцето.
Идва винаги, когато не трябва -
в средата на всяко веселие
и след нея душата ми тръгва
сред зима по плажа пустеещ. По обед. В неделя.
Откъде се е взела? Защо съм й верен? !!!
Защо все далече от дом и семейство
ме води - не зная.
Може би с нея заплащам краткото щастие
ден след ден. От години така. И до края..."
... |
