“В периода, наричан "Студената война", съществуваха, изправени един срещу друг, два военнополитически блока – НАТО и Варшавският договор. По силата на това обстоятелство в продължение на повече от четири десетилетия България и САЩ бяха противници. Днес България е неразделна част от НАТО и САЩ са наш съюзник. Този факт потвърждава още веднъж мисълта, че държавите нямат вечни приятели и неприятели, а имат интереси, които с времето се менят и определят тяхната политика”, представя книгата си дългогодишният дипломат Райко Николов. Важно е да се знае как са се развивали отношенията между нашата страна и ... |
|
|
Това са автори, които откриват нови пътища, непознати на дотогава вървелите, поради което приживе по правило остават неоценени, не получават необходимото признание или не го получават в дължимата степен... Но затова пък посмъртно идеите им получават такова разпространение, а имената им се обгръщат с такава слава, която те не са очаквали и в най-смелите си мечти. Разглежданите тук автори поставят отделния човек, индивида по-високо от колектива, масата, тълпата, обществото и на тази основа изпитват дълбоко отвращение към политиката... А искрената им омраза към политиката, която обикновено се прави и от тълпата, и за ... |
|
|
В лицето на другаря Тодор Живков ние виждаме големия теоретик на марксизма-ленинизма, големия патриот, който отдава всичките си сили и "огромни способности за разцвета на нашата социалистическа родина""Лъжец, хитрец и мошеник номер едно в историята на България" Муравей Радев, 1997 "Когато черните страсти утихнат, България отново ще разбере какъв голям политик сме имали през тези няколко десетилетия" Георги Джагаров, 1992 "Появи се отново на политическата сцена в края на живота си, преди всичко защото името му предизвикваше носталгия по отминало време..." проф. Джон Бел, 1998 ... |
|
|
Моят живот беше и днес е съдбовно свързан с нетленния идеал за установяване на общество на свободата, хуманизма и социалната справедливост, а това значи и с неговите барикади. И нито съжалявам за това - обратно, благодарен съм на съдбата, че ми помогна да намеря пътя към него - нито се отказвам от преживяното, нито имам намерение да го пренаписвам. То не подлежи на обжалване. Но почтени и достойни ли са били винаги делата ми? Какво в тях е добро и какво е лошо? Имам ли право открито, а не гузно да гледам хората в очите? Тези въпроси стояха пред мен в миналото, стоят и днес. Не се съмнявам, че си ги задават всички ... |
