"- Нали разбираш? Всъщност ние сме проблемът - каза внезапно момичето. - Да крадеш е социална дейност, на едро никога не крадеш сам, трябват ти помощници, адютанти, съдружници, адвокати, препродавачи, консултанти, слуги, поддръжници на автопарка, крупиета, сводници, съдии, секретарки, турагенти... Разбираш ли, да крадеш означава да създаваш някакво взаимосвързано общество. Тези общества се съюзяват във взаимно свързани кръгове, кръговете създават държава, а държавата създава закони - какво от това, че ти или аз ще ги наречем закони на беззаконието. И нали разбираш, всъщност такива като теб и мен... всъщност ние сме ... |
|
|
Разпоредители на смута е книга за възмъжаването и приятелството на момчетата, за жените в живота им, за несъстоялата се световна музикална слава, за това какво е да пораснеш в България около Прехода и във фантазиите си.
Превеждайки българската литературна традиция на езика на съвременния роман, книгата е едновременно мозайка от истории и сказание в духа на фентъзи жанра. Тя се разгръща в два пласта. В реалния се срещаме със зъбатите истории на група младежи, стъпили с двата крака в пълнокръвния, мъжки живот, които по-късно се превръщат в "три източноевропейски момчета, блъскани от спорадични кризи, митове с ... |
|
|
И какво стана с нас след това? Не си спомням. Знам само, че истината бе болезнена и ние живеехме в океана на думите си, винаги малко пресилени, преувеличени, винаги по-цветни от необходимото, винаги по-яростни, отколкото красиви. И така беше, защото думите единствени възнаграждаваха всички наши усилия, надежди и радости, макар и само с ръждясалия медал на самотата. Но това бе нашият избор. Защото истината, дори и в тези редки моменти, в които съществува, не е нито величава, нито горда, нито боляща, нито страшна. Тя просто е най-скучното нещо на света. И затова се потапяхме в това чудато щастие да си доизмисляме ... |
