В поредните поетични откровения на Александър Бандеров, авторският почерк сякаш фриволно блуждае между света, който сме свикнали да мислим като реален, и някакво отсъстващо, отдалечено, неопределено там - наречено "отвъд". Интуитивно някои ще го свържат със смъртта, но в тези страници отвъдност не означава липса на живот. „Отвъд” е граница, хоризонт, откъдето започва нещо "друго". А това "друго" е неприсъщо на живота ни сега, неспособно е да се прояви в него, то е "... като странно присъствие в миговете от вечността..." (стих. "Миг от отвъдното"). Поетичната другост на ... |
|
|
Стихове от Онтарио ... "Аз те обичам, живот, а ти ме наказа
като първа любов, помрачена от злъч и омраза.
Равноденствие, жажда, отчаяно слънцестоене,
сред които душата ми като разпятие стене.
И потече реката от моите сънища - черна,
между мъртви оброчища и буренясали стърни.
И угасна за мен нежността теменужно вечерна,
и светът като минало-бъдеще се преобърна.
И сега съм сред стенещи пясъци и сред тайфуни,
като блудна стрела, като звек от разкъсани струни." ... |
|
|
Подобно на "Вигвамите на Орилиа", и тази стихосбирка на Александър Бандеров може да се нарече пътешественическа. Като в сън пред очите на читателя преминават Флорида, Мексико, Куба и други екзотични маршрути. И в същото време персонажите на Бандеров са непрекъснато "тук", при нас, при това с парадоксалното усещане, че "ние, едро скроените, се озовахме на тясно". По пустите улици на Торонто лирическият "аз" на Бандеров вижда сянката на Колю Витковски, тъгува по родната къща и по близките. "Отблясъци от малахит" пронизват паметта и свързват, макар само за миг, разделените от ... |
