Да се опише този роман може с една дума: хумор! Във всичките му разновидности – от леката ирония до жлъчния сарказъм. Еротични сцени, будещи смях, се редуват с псевдополитически ситуации и тогава усмивката отстъпва място на сатирата. Авторът отправя лека закачка и към полицията на фона на повратните обществени събития след смяната на режима. Не бива пощадена и жълтата преса. Яндоурек, сам журналист, добре познава практиките в масмедиите и ги взема на прицел, като основна мишена са популярният „Биг Брадър“ и задкулисните му игри. В Контейнера са затворени млади мъже и жени, а официалната теза на комерсиалната телевизия е „ ... |
|
|
Награда за литература на Европейския Съюз 2009 г. ... Действието на „Юношите от пещерата“ се развива в планинските райони на департамента Ардеш. Адел е шофьорка на училищно микробусче – тайната й се разгъва пред читателя посредством множество ретроспекции, минало и настояще непрекъснато се преплитат. Със силното си присъствие в романа природата се превръща в своеобразен персонаж, концентриращ усещанията на шофьорката и учениците. Ще успеят ли те да проникнат в тайната й, ще я разберат ли? Смущаващ въпрос, насочен и към нас, читателите. Отличен с множество награди (Награда за литература на Европейския съюз, награда „ ... |
|
|
През 1990 г. Даниеле дел Джудиче предприема дълга антарктическа експедиция. Разказвайки собствените си преживявания, той си припомня и бележките на други полярни пътешественици като Скот, Амундсен, Дьо Гомери, много от които изчезват или никога не стават известни. Претърпяват корабокрушения, засядат за месеци сред ледовете или са подложени на други изпитания. Отчаянието им има почти физически измерения, блуждае между куража и фатализма, достига или прехвърля ръба на лудостта. Дел Джудиче тръгва от Сантяго и продължава на юг през Пунта Аренас към необятната Антарктида. Картинността на разказа не възпрепятства неговата ... |
|
|
Какво представлява романът „Щастлива книга” от Балаж Дьоре и защо трябва да бъде написан? Отговор, разбира се, няма, но пътят към него е изследван чрез личния опит и с примери от литературата. Спорейки с Толстой, Дьоре твърди: „Видовете нещастие общо взето са винаги от един и същ порядък. Щастието е онова, което създава многообразие, неназовимо е, недостъпно. Нещастието лесно се прихваща, описва, разбира, от него повече се интересуват, тъй като посланието му е всеобщо. Щастието, чийто пулсиращи подводни течения, чието уравновесено и глухо сърцебиене, непредвидими изригвания или утаено горчиво спокойствие човек неведнъж ... |
|
|
„Септември 1972“ на Имре Оравец е поема в проза, пресъздаваща емоционалния живот на автора: „Никога не съм водил дневник, ще се въздържа и в бъдеще. Ужасява ме всяка принуда, дори онази, на която съм се подложил самоволно. И все пак тази творба започнах като своеобразна, предопределена за чекмеджето изповед, дневник без увъртания. Едва по-късно проумях каква е целта на това необичайно, така да се каже, обскурно занимание, какъв е неговият смисъл.В крайна сметка се осмелих да изпълзя от духовната си черупка, където се бях скрил от самия себе си, и се вгледах по-добре в обкръжението си, в картините на целия си дотогавашен ... |
|
|
Първият сборник с разкази на Кристина Тот „Баркод“ включва петнадесет истории, повечето от които се случват в Унгария, а две – в чужбина. Разказвачът винаги е момиче, девойка или зряла жена, може би всеки път различна, може би една и съща. Разказва се за отношенията в семейството, за детството, училището, любовта, децата, изневярата. Всеки от разказите има подзаглавие, което съдържа думата „линия” – гранична линия, линия на живота, разломна линия... Съвкупно линиите от различните разкази изграждат кода на живота, който всеки от нас се опитва да разгадае от раждането до смъртта си. Баркодът пък е отличителният знак на ... |
|
|
Докога живее с нас комунистическата диктатура? Какво да направим, ако не можем да я забравим? В книгата “Развалината. История на комунизЪма” Ендре Кукорели говори за общата историческа съдба на Източна Европа и за живота си. Ироничен, вглъбен, наподобяващ дисекция разказ за това, което източно-европейците биха искали да забравят. Героят не изключва себе си от миналото, не твърди, че е бил само външен наблюдател на тоталитаризма, а с разтърсваща обективност препредава опита си от тоталитарната система. Кукорели пише тази книга от '90-те години до днес, едновременно в саркастичен и в сериозен дух, преминавайки в света ... |
|
|
Все ми е едно, припвам нататък. Толкова кайпириня и хормони в мозъка ми. Складът съвсем не е така страшен, почти празен е с изключение на няколко маси и столове, етажерка в дъното. Педро отива до нея и изважда три кърпи. После ги разстила на пода. Поглеждаме се. Този кратък миг на несигурност, който все още изживявам, независимо от поредната бройка. Треперя. Педро слага ръце на бедрата ми, затваря очи. Целуваме се дълго, после бързо се събличам, за да надиграя и последната искрица колебание, малко бягство в аванс. Твърдият му член се плъзна по тясната ми тениска, която все още е на мен, нагоре-надолу, под тениската, върху ... |
|
|
Можем ли някога да се завърнем истински от войната? Доколко войната остава в нас завинаги? Това са въпросите, които не спира да си задава Фарук Шехич. Формално войната е завършила, но белезите от нея бележат спомените за цял живот и само на пръв поглед изместват по-силното присъствие на цивилния всекидневен живот. Фарук Шехич е роден през 1970 г. в Бихач (Босна и Херцеговина). Завършва Ветеринарен факултет в Загреб и Философски факултет в Сараево. През 1992 - 1995 г. воюва в 5 корпус на Босненската армия и достига до чин лейтенант. От 1998 г. публикува проза, поезия, есета, критика. Произведенията му са преведени на ... |
|
|
Романът е за вълци, хора и всякакви странни явления! И за любов!~ Романът е пропит от обич. И всеотдайност. Между членовете на едно широко разклонено човешко семейство, между членовете на вълча глутница. Изящно поднесена еротика. Любов към природата, сраснала се неделимо с хора и вълци, еднакво нужна на всички живи същества. Това е поетично-философски разказ за осезаемото и неосезаемото, за боговете на безчет религии, за Брата Човек, Брата Вълк и за Твореца. Величествена възхвала на живота! Антонин Баяя (р.1942, Злин) е чешки белетрист и есеист. Произхожда от лекарско семейство, завършва Висшия агротехнически институт, ... |
|
|
Андрес Барба (1975, Мадрид) е сред най-известните млади испански романисти. Дебютира с новелата "Костта, която най-много боли" (1997), получила наградата "Рамон Сендер". Признание обаче му донася втората му творба "Сестрата на Катя" - финалист на престижната награда за роман "Ералде" (2001), която е филмирана през 2008 г. Барба представя страната си на множество международни писателски форуми, включително и у нас през 2006 г. по покана на Института Сервантес. Творчеството му е преведено на осем езика. Книгата "Добрите намерения" включва най-добрите новели на автора. ... |
|
|
Нощ. Буря. Катастрофирала кола. В колата - сама жена. В главата на жената - целият живот, който е водила досега и който я е довел дотук. Мисли, чувства, събития, врязали се в колективната памет, дребни случки, врязали се в нейната памет, сивият, често жесток делник, попарените надежди, премълчани семейни тайни, провалени съдби се нижат в гаснещото ѝ съзнание като на филм, в лабиринт от образи, асоциации, непрекъснато преплитане между минало и настояще. Това е книга за смъртта, всички видове смърт, не само физическата - смърт на времето, смърт на идеите, смърт на мечтите. Но това е и книга за живота, който може да ... |
