Кафене "Бразилия"

Все ми е едно, припвам нататък. Толкова кайпириня и хормони в мозъка ми. Складът съвсем не е така страшен, почти празен е с изключение на няколко маси и столове, етажерка в дъното. Педро отива до нея и изважда три кърпи. После ги разстила на пода. Поглеждаме се. Този кратък миг на несигурност, който все още изживявам, независимо от поредната бройка. Треперя. Педро слага ръце на бедрата ми, затваря очи. Целуваме се дълго, после бързо се събличам, за да надиграя и последната искрица колебание, малко бягство в аванс. Твърдият му член се плъзна по тясната ми тениска, която все още е на мен, нагоре-надолу, под тениската, върху пъпа ми. Влажен разкривен почерк по тялото ми. Завладя ме онази секунда любов, вътрешно чувство на симпатия, без това не мога да спя с никого, появява се мигом, а когато отново съм сама, не е нищо повече от студен, неподвижен облак дим във въздуха, който току-що е бил осветен от огън. Любовна лирика за матурата, казвам само.

Издателство Ерго ЕООД
София, 1799
бул. проф. д-р Ал. Теодоров-Балан №16
office@ergobooks.eu

Кутийки живот
В кулата
Свирещият фламенко
Червени пера
Cafe Brazil
В търсене на Монсерат
I went mad like a machine
Къносани вещици
Вълнена шапка
Никита
Врат
Бикът
Мраморен кекс
Нощта
Maremagnum
Lux aeterna
Великденски огън
Вео