Иво Андрич (1892-1975) е първият южнославянски и балкански Нобелов лауреат (1961). Като участник в националноосвободителното движение "Млада Босна" той е арестуван от австро-унгарската полиция още в началото на Първата световна война и прекарва военните години в затвор, интернация и болници. И още първата му книга, лирическата проза "Екс Понто", чрез чието заглавие се идентифицира с античния изгнаник Овидий, подсказва превръщането на образа на затворника и изгнаника в основен герой на неговото творчество.
Още в ранната си проза Андрич създава и художествения образ на затворника Тома Галус като свой ... |
|
|
Сборник с притчи, есета, размисли по пътя - познато и непознато.
Нобелова награда за литература. ... Книгата е от част от поредицата "Библиотека "Модерна класика" на издателство "Унискорп".
На всяка книга, която е добро художествено творение, би могло да пише: "Изтръгнато от живота - моя и вашия".
Съдби човешки ("Чаша"):
... Тази земя е бедна и клета, тясна и мрачна, в нея не е лесно да бъдеш и валия, а камо ли рая и монах. В тази земя и една чаша се вижда, та боде очите повече и от най-високата кула. Който е искал зенгин и рахат да бъде, не е трябвало да се ражда, ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Библиотека класика" на издателство "Унискорп". ... През втората половина на ХVI век турският везир Мехмед паша Соколович построява мост над река Дрина във Вишеград. Мостът, наричан още Вишеградски мост, е шедьовър на средновековното строителство и архитектура. От 2007 г. мостът е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
За него разказва и сръбския писател Иво Андрич в едноименното си произведение. "Мостът на Дрина" е жанрова смесица между роман и кратки разкази. Романът проследява историята на моста през времето и съдбата на ... |
|
|
Касабите и паланките в Босна изобилстват с какви ли не истории. В тези най-често скалъпени разкази под формата на чудновати събития и нерядко под маската на измислени имена се крие действителната и непризната история на този край, на живите хора и на отдавна измрелите поколения. Това са онези ориенталски лъжи, за които една турска пословица казва, че са "по-истински от самата истина". ... |
