В учебника са синтезирани знанията по хуманитарни и социални науки, придобити по време на гимназиалното образование. Учебникът съдържа материали, които помагат на ученика да възприема и осмисля света в цялата му противоречивост и неопределеност. Защото светът, в който съжителстват процеси на глобализация, етнически и религиозни конфликти, рискове и природни катастрофи, взаимно отваряне на културите и нарастваща индивидуализация, не е застинал в отчетливо определени граници и не може да бъде интерпретиран чрез завършени образци за мислене. Съдържанието е съобразено с промените в Европейския съюз, настъпили след приемането ... |
|
|
При цялата несъизмеримост на социалните светове от края на XIX и началото на XXI в. основание за сравнимост между тях е обстоятелството, че тогава както и днес са се извършили междувременно дълбоки икономически, технологични и политически трансформации шоково, които нахлуват във всекидневния живот и постепенно преформират всекидневните възприятия. И тогава, и сега социалнонаучното познание е едновременно елемент от вихъра на преобразованията и същевременно чувствително сетиво за тяхната интерпретация. Паролата и в единия, и в другия случай е: самопроблематизиране на всекидневния живот. Въпросът е да разберем чрез ... |
|
|
Макар настоящата книга да е фокусирана върху етнометодологията и анализа на разговори, тя има специфичен двоен "мета-прицел". Тя е съсредоточена върху логиката на етнометодологическата работа, върху онова, което изгражда етнометодологията като нагласа и работна програма, като в същото време се опитва да разкрие една скрита понятийна работа, която систематично се заличава от образа ѝ на емпирична практика. Този анализ позволява да се очертаят теоретични родства по избор, чиито следи все повече избледняват в "Изследвания по етнометодология" и след тях . Това пък открива възможността ... |
|
|
Във фокуса на книгата попада един тематичен кръг в творчеството на Мартин Хайдегер от 20-те години на ХХ в., който, макар и интензивно обсъждан по-късно, остава недоопределен и недостатъчно прояснен. Ключовите думи в него - „всекидневие” и „всекидневност” - са натоварени с различни, често пъти противоречиви конотации в структурата на Битие и време, но са непренебрежим елемент на философската интрига и път, който отвежда в сърцевината на ранното Хайдегерово мислене. Настоящото изследване обаче се интересува не толкова от ролята на категорията всекидневност за разбиране на Хайдегеровия opus magnum, колкото от едно само ... |
