Американският писател Филип Рот печели Националната награда за художествена литература още за първата си книга Сбогом, Колумб (1959). Провинциален живот (1986) му носи Националната награда на критиците, а през деветдесетте години печели четири големи литературни награди: Националната награда на критиците за Наследството (1991), наградата ПЕН/Фокнър за Операция лихвар (1993), Националната награда за художествена литература за Театър Сабат (1995) и наградата Пулицър за художествена литература за Американски пасторал (1997).

Следва Наградата на англоговорещата общност за Омъжих се за комунист (1989). През същата година получава Националния медал за изкуство в Белия дом, а през 2000 г. публикува Петното - роман, с който завършва трилогията си за идеологическите етноси в следвоенна Америка. За Петното Рот получава втората си награда ПЕН/Фокнър, както и британската награда У. Х. Смит за най-добра книга на годината. През 2001 г. е удостоен с най-високото отличие на Американската академия за изкуства и литература - Златният медал, присъждан на всеки шест години за цялостно творчество.