В повестта всичко се върти около един петел. Не домашен, а боен петел - единственото останало от сина на полковника, убит на арената за бой на петли. По времето на действието семейството на полковника се състои само от двама старци - той и жена му (и петела) - които живеят в крайна бедност, очаквайки пенсията, която правителството му е обещало някога като на ветеран от революцията. А пенсията вече 56 години не идва и не идва. Заглавието на книгата също е реплика от нея. Тя е на пощенския служител към лекаря на селото и гласи точно така: Полковникът няма кой да му пише. И той и жена му се оправят както могат. Полковникът ... |
|
Когато е написал разказите в сборника, е бил съвсем млад. Те са създадени между 1947 и 1955 година. Публикувани са първо във вестник Еспектадор, а като книга са издадени през 1972-ра, допълнена през 1974 година. Седем от тях (общо 14) не са публикувани никога досега на български език и в този том читателите ще имат възможност за първи път да се запознаят с тях. Когато е написал първия разказ в този сборник (1947), Гарсия Маркес е бил на 20. Какво е преживял, когато го е видял публикуван във вестника, и отзивите за него, са описани подробно в спомените му - Да живееш, за да го разказваш. Не е спестил и това, че не е ... |
|
Прекарал десет дни на сал в морето без храна и вода, провъзгласен за национален герой, целуван от кралиците на красотата и забогатял от реклами, а после намразен от правителството и забравен завинаги. В първоначалния си вид тази книга е била поредица от 14 журналистически материала на Гарсия Маркес във вестник Еспектадор за един морски инцидент в Карибско море на 28 февруари 1955 година. Той става с военния кораб-разрушител Калдас, докато се прибира от ремонт в Мобил, Алабама, Съединени американски щати, в Картахена де Индиас, Колумбия. Два часа след инцидента корабът акостира в пристанище Картахена и цялата ... |
|
Спомените на Габриел Гарсия Маркес представени в книгата му "Да живееш, за да го разказваш". "В интернет от години шестват най-различни преводи на книгата: "Живея, за да разказвам", "Живот за разказване" и други. Никой от тях обаче не предава точно наслова на творбата, а ние винаги сме ценяли най-вече верността и точността на превода, па бил той и на едно заглавие. В случая особената дума е "contarla", която означава "да го разказваш“ ("да разказваш" е "contar") - живота си, това, което живееш. Затова преведохме заглавието както е написано от автора. ... |
|
"Привечер стигнаха границата и Нена Даконте забеляза, че пръстът ѝ с венчалната халка продължава да кърви. Митничарят, с наметало от груба вълна върху лъскавата триъгълна шапка, прегледа паспортите на светлината на карбидната лампа, като едва се държеше на крака под напора на пиренейския вятър. Двата дипломатически паспорта бяха редовни, но той вдигна лампата, за да се увери, че снимките отговарят на лицата. Нена Даконте беше почти дете, с очи на щастлива птичка и медената ѝ кожа излъчваше карибски зной в зловещата януарска вечер, а тя тръпнеше, потънала във визоново палто, по-скъпо от едногодишната ... |