Пълното издание на прочутия роман на Габриел Гарсия Маркес , донесъл му Нобелова награда през 1982 година. "Сто години самота" не е обикновен роман. Това е роман паметник на рода Буендия, който обхваща 100, 200 или повече години (вие решете колко) от създаването както на него, така и на легендарното селище Макондо, което обитава, до неговия край. Не е възможно да се опише това произведение в няколко реда. Книгата е пълна със събития, житейски и обществени случки, страсти и подробности. Героите в нея са много и поведението им е най-разнообразно. Има и много хумор, както и много прочути изречения, които ще ... |
|
|
"Неведнъж съм казвал, че книгата, която ми е донесла най-голямо удовлетворение, е "Няма кой да пише на полковника". Но след публикуването на "Хроника на една предизвестена смърт" съм заявявал много пъти, че тя е най-добрата ми книга." Габриел Гарсия Маркес в интервю за "Гасета де Куба", през 1988 г. Още с излизането си през 1981 г. това произведение на световноизвестния колумбиец вдига голям шум. По две причини - заради небивалия тираж на книгата, издадена едновременно в Испания, Колумбия, Мексико и Аржентина, и заради нарушеното от писателя литературно мълчание, обявено в знак ... |
|
|
"В тези осем творби има всичко. От външно равен сюжет до много сюжетно-събитийни. От нежни и тъжни до парадоксални и весели. От такива с кротък финал до други с много изненадващ. И, разбира се, черешката на тортата като връх на сатирата и откровената подигравка, самата новела Погребението на Мама Гранде. Има и много хумор - и добродушен, и отчетливо язвителен. Както и постоянния маниер на автора да хваща действието още от първото изречение и да свършва също рязко и със замах. Не е препоръчително да казвам повече, за да ви бъде интересно, когато четете." От издателството ... |
|
|
Прекарал десет дни на сал в морето без храна и вода, провъзгласен за национален герой, целуван от кралиците на красотата и забогатял от реклами, а после намразен от правителството и забравен завинаги. В първоначалния си вид тази книга е била поредица от 14 журналистически материала на Гарсия Маркес във вестник "Еспектадор" за един морски инцидент в Карибско море на 28 февруари 1955 година. Той става с военния кораб-разрушител "Калдас", докато се прибира от ремонт в Мобил, Алабама, Съединени американски щати, в Картахена де Индиас, Колумбия. Два часа след инцидента корабът акостира в пристанище ... |
|
|
"Любовна диатриба срещу един седнал мъж" е единствената театрална пиеса на Габриел Гарсия Маркес . Тя е само за една актриса и заглавието на настоящата бележка е първата ѝ реплика, която заслужено може да влезе в списъка на най-известните първи изречения на художествени произведения. Тази пиеса е 33 стандартни страници, колкото една малко по-кратка новела. Но в нея има повече ремарки. Те не са излишни, а напротив, помагат на читателя да изобрази за себе си действията и въобще състоянието на героинята. Също и това, което казва, и защо го казва. Името ѝ е Грасиела. Женена е от 25 години и съпругът &# ... |
|
|
"Вест за едно отвличане" е синтез на литературна журналистика или журналистическа проза, един от най-ярките примери за роман-факшън, в който един голям романист се завръща към корените на репортерския занаят, наред с присъщата за него обзетост от най-дребните и незначителни на пръв поглед подробности, но без да лишава текста от художествената магия на словото и неговите непреходни естетически канони. В него е разказана реалната история за безпрецедентната серия от похищения на десет изтъкнати личности, предимно журналисти, извършена от картела на наркобарона Пабло Ескобар между 1990 г. и 1991 г. Злият гений в ... |
|
|
Животът е по-безкраен от смъртта - това е прозрението, което получава капитанът на кораба, докато гледа на неговата палуба Флорентино Ариса и Фермина Даса заедно, събрани петдесет и три години, седем месеца и единайсет дни заедно с нощите им след началото на тяхната любов."Фермина Даса обаче не се остави да я зарази мрачното му настроение. Той естествено се помъчи да ѝ го предаде, докато тя му помагаше да пъхне крака в панталоните и закопчаваше многобройните копчета на ризата му. Но не успя, защото Фермина Даса не се впечатляваше лесно, а още по-малко от смъртта на човек, когото не обичаше. Знаеше само, че ... |
|
|
Габриел Гарсия Маркес е роден в Аракатака, Колумбия, и е един от най-значителните и влиятелни автори в световната литература. Той е и най-видният представител на течението и стила "магически реализъм". Носител е на Нобелова награда за литература за 1982 г. Освен писател е също журналист и сценарист. Част от произведенията му са филмирани. Най-известните негови творби са "Сто години самота", "Любов по време на холера", "Хроника на една предизвестена смърт", "За любовта и други демони", "Няма кой да пише на полковника", "Есента на патриарха" и " ... |
|
|
Спомените на Габриел Гарсия Маркес представени в книгата му "Да живееш, за да го разказваш". "В интернет от години шестват най-различни преводи на книгата: "Живея, за да разказвам", "Живот за разказване" и други. Никой от тях обаче не предава точно наслова на творбата, а ние винаги сме ценяли най-вече верността и точността на превода, па бил той и на едно заглавие. В случая особената дума е "contarla", която означава "да го разказваш“ ("да разказваш" е "contar") - живота си, това, което живееш. Затова преведохме заглавието както е написано от автора. ... |
|
|
"Привечер стигнаха границата и Нена Даконте забеляза, че пръстът ѝ с венчалната халка продължава да кърви. Митничарят, с наметало от груба вълна върху лъскавата триъгълна шапка, прегледа паспортите на светлината на карбидната лампа, като едва се държеше на крака под напора на пиренейския вятър. Двата дипломатически паспорта бяха редовни, но той вдигна лампата, за да се увери, че снимките отговарят на лицата. Нена Даконте беше почти дете, с очи на щастлива птичка и медената ѝ кожа излъчваше карибски зной в зловещата януарска вечер, а тя тръпнеше, потънала във визоново палто, по-скъпо от едногодишната ... |
