"У търсещите царството Божие няма да има никакви лични подвизи. Ще се спасяват само с претърпяването на скърби и болести. Защо няма да има подвизи ли? Защото няма да има смирение у хората, а без смирение подвизите носят повече вреда, отколкото полза, дори могат да погубят човека, тъй като те неволно предизвикват високо мнение за себе си у подвизаващите се и пораждат духовна прелест. Едни или други подвизи биха могли да бъдат допуснати само под ръководството на много опитни духовни хора, но такива сега няма, не може да се намерят. Ръководител сега е Сам Господ и отчасти книгите, наистина за този, който ги има и може ... |
|
|
"Темата за смъртта безспорно е постоянната и най-многостранна тема на всяко човешко общество, епоха, на всяко човешко поколение и сърце. От древност до днес тя е може би дори най-съдбоносният въпрос, който занимава всяка изучаваща човека наука и философия. В религиите тя е основно занимание. Огледана е от всички страни, за нея вече е казано всичко, което е могло да бъде казано и помислено. Освен най-дълбокото и най-съкровеното - онова, което задължително трябва да бъде преживяно лично от всеки един от нас, реалните хора на своето време - пишещите и четящите написаното, които един ден ще бъдем в гроба и отвъд. Именно ... |
|
|
Сред днешните православни християни се шири с успех тежкият грях на осъждането. Някои превратно го смятат за невинна от гледище на духовния живот проява, други го мислят за нещо полезно, а трети - за нещо дори добродетелно. Той е успял да си спечели много привърженици, защото прилича на добродетел. Често дори си поставя маската на ревност по доброто, истината, любовта. Поради това повечето хора със спокойна съвест го вършат. А всъщност той има крайно гибелни последици. Упорстването в него осуетява спасението на душата. Св. Йоан Лествичник казва: "Както огънят е противоположен на водата, тъй и желаещият да води ... |
|
|
Беседа за покаянието. "Защо вие, синове на истината, които пребивавате в Светата Съборна Църква, не преставате да скърбите? Ако за това има някаква причина, то кажете, открийте ми я като възлюбени чеда на изпълнен с любов баща, за да получите утеха. Защото не подобава тези, които от самото си рождение са се облекли чрез светото Кръщение в Христа, нашия истинен Бог, да се измъчват и терзаят от скръб. Да не бъде това! Преблаженият Павел ни заповядва непрестанно да се радваме като казва: Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се. Вашата кротост да бъде известна на всички човеци (Филип. 4:4-5). И тъй, коя ... |
|
|
"Скъпи читателю, Пред теб стоят избрани проповеди на светител Серафим Софийски, с които той отечески е наставлявал своето паство в последните години на живота си. Надяваме се, че ти ще усетиш в тях лъчистия образ на приснопаметния архиерей, оставил светла диря в сумрачните дни на всеобщо духовно оскъдняване. Ти ще почувстваш и неговата пастирска любов, и бликащото от нея горещо желание да те накара да възлюбиш Христос от цялото си сърце и да Го последваш по тесния път на спасението." От издателите Том 2 от поредицата Проповеди на Светител Серафим Софийски. ... |
|
|
"Скъпи читателю, Името на светител Серафим (Соболев) отдавна е станало скъпо за хората, които по един или друг повод са се докоснали до благодатната му личност или са получили духовна подкрепа след молитва пред неговия гроб. Ала светителят ни става още по-близък, когато се запознаем и с неговите проповеди и наставления. Пропити от светоотеческа мъдрост и простота, те сякаш намират най-прекия път към сърцето. По спомените на духовни чеда на светител Серафим, той имал изключително любвеобилно и състрадателно сърце, в което намирали място болката, тревогата и скръбта на всеки, дошъл при него. Сам той постоянно ... |
|
|
"Какъв е този огън, който нашият Господ дойде да сложи на земята? Съгласно учението на великия православен отец от XIX век, епископ Теофан Затворник, това е ревността на православния християнин, вдъхновена от Светия Дух. Той пише: "Тя е онзи огън, който Господ дойде да сложи на земята, и който - попадайки върху земята на нашето естество, поглъща там всичко несъществено, а всичко, което е потребно, той претопява и пречиства. Нея е имал предвид апостолът, когато е писал до солуняни: Духа не угасяйте" (1 Сол. 5:19). Защото макар и този Дух да е Духът, даващ благодат, все пак Неговото присъствие у нас се ... |
|
|
"Всяка стъпка на християнина по пътя на духовния живот не е нищи друго освен покайно движение на сърцето, съзиращо греховете си. Чрез покаянието пред вярващия се отварят вратите на църковния свят, само чрез покаянието се отварят пред него и райските двери. Накратко казано - началото на покаянието е начало на спасението. В наши дни твърде много хора, познали мрачните дълбини на неверието и безбожието, вкусили от пагубните плодове на най-смрадни грехове, но избавени по Божия милост от този ад, призовани към светлина, към пробуждане и живот - чрез разкаяние, чрез тайнството св. Кръщение, чрез изповядване на своите ... |
|
|
"Умът, стоящ и призоваващ Христос и прибягващ към Него срещу враговете, е подобен на звяр, обкръжен от множество псета и мъжествено съпротивляващ им се, скрит зад някаква ограда. Като мислено съзира отдалече коварните замисли на невидимите врагове, умът непрестанно се моли срещу им на Миротвореьа Иисус и така остава неуязвен от тях. Ако имаш познание и ти е дадено от ранни зори да заставаш пред Господа и не само да бъдеш виждан (ср. Пс 5:4 - според слав. прев.), но и сам да виждаш, то ще разбереш за какво говоря. Ако ли пък нямаш, пребъдвай в трезвение и ще получиш! Онова, което съставлява моретата, е многото вода: ... |
|
|
"Изповедта, развързването на греховете от духовния отец и причастяването със светите пречисти и животворящи Христови Тайни са следствие от окончателно съзрялата решимост на грешника да върви към Господа. Това не е придатък към делото на обръщането, а е "необходим негов завършек, запечатване на това, което се е оформило в сърцето в минутата на решимостта. Напомням го, за да не помисли някой да се ограничи само с вътрешно обръщане към Бога, пренебрегвайки св. Божествени тайнства. Такова обръщане ще бъде несигурно и няма да доведе до никакво добро. Ако ковачът изработи един нож както трябва, но не го закали, ножът ... |
|
|
"В двадесет и първи век след Христа, човешките същества все още се делят на вярващи и невярващи по отношение на това, че има Бог, който е създал всичко видимо и невидимо в този необятен свят. Учудването в това отношение е още по-голямо, след като вече безусловно се знае, че дело на Всемогъщия Бог са и самите човешки същества, които Творецът е създал по Свой образ и по Свое подобие, така че да нямат никакво съмнение в Неговата Божествена Личност и в Неговото творческо всемогъщество. При това е съвсем очевидно и обстоятелството, че човечеството вижда навсякъде в околния свят материални реалности, които съществуват в ... |
|
|
Как може човек да повярва в Иисус Христос, след като в нашето секуларизирано общество дори самото съществуване на Бога се поставя под съмнение? Личният контакт с приятел или познат, който вярва в Иисус Христос и Го обича, е изключително важен, за да могат хората да се замислят изобщо за вярата. За разпространението на благата вест е решаващо всеки християнин да засвидетелства вярата си в своето обкръжение, както и при случайни срещи. Може би ви се струва, че не можете да вършите това добре. Тогава тази книжка е точно за вас. С примери от Библията и своя живот проф. Джон Ленокс показва как всеки от нас може да бъде ... |
