В съвременното информационно общество взаимовръзките и зависимостите между градивните му елементи стават все по-сложни и разнообразни. Този процес води до все по-осезаема и дълбока диференциация в потребностите и интересите, мотивите и ценностите на различните индивиди и социални групи. Различията между хората са основата за възникването на различни конфликтни ситуации. Конфликтът, разбиран в най-широк смисъл, е несъмнено универсално явление в социалната система и като такова може и следва да бъде изучаван от универсална наука, каквато е съвременната конфликтология в различните ѝ форми. Съществува обективна ... |
|
|
Книгата се състои от три взаимосвързани части: преглед, анализ и обобщение на ключови понятия като иновация, иновационен процес, национална иновационна система, общество и икономика на знанието. Щрихират се т.нар. „класически платформи на иновационно развитие”, формирани в западните страни, чрез които се създава база за сравнение описание на иновационната практика на страните от Източна Азия чрез разграничаване на отделните периоди на иновационно развитие на Япония, Република Корея и Китай идентифициране на ключови фактори, подходи, принципи и механизми на изграждане и функциониране на националните иновационни ... |
|
|
Принципи на европейската кохезионна политика. Установяването на дипломатически отношения и формализирането на външноикономическите връзки на България с ЕО / ЕС откриват пред страната възможността да разполага с гарантиран източник на допълнителен - екзогенен и безвъзмезден (само в строго определен аспект) за националната икономика - финансов ресурс от бюджета на Общността. С официалното откриване на процедурата по преговорите за членство (1999 г.) и особено след формалното присъединяване на България към ЕС (01.01.2007 г.) тази възможност придоби по-големи мащаби и нови измерения. Междувременно в България, макар и с ... |
|
|
В книгата е направена систематизация на активната политика на пазара на труда през периода 2014 - 2020 година според различни критерии: оценка на последователността и приемствеността спрямо заложените цели за развитие до 2020 година в основните програмни документи и спрямо предходния програмен период (2007 - 2013); оценка на динамиката на основни показатели на активната политика (брой включени в различни програми, брой работили по програми, изразходвани средства); оценка на измененията в динамиката и структурата на основни параметри на пазара на труда (икономическа активност, заетост, безработица); индивидуални оценки от ... |
|
|
"Структурата на настоящата стратегия е следната: В началото споделям разсъждения по същността на догонващото развитие, по теорията и практиката на този тип развитие в света, в Европа и България. След това показвам какви трябва да са стратегическите икономически и социални цели на нашето развитие към 2040 г. А по някои стратегически направления, като икономическия растеж - до към 2050 г. и по демографските процеси - до към края на столетието. Третата част, която е основното тяло на стратегията, посвещавам около 200 страници на 32 направления на икономическата и социалната политика на държавата за постигане на ... |
