Мрак след разсъмване

Ноември 1982 година. Честването на годишнината от сватбата на семейство Смелянски е помрачено от смъртта на Леонид Брежнев. Въпросът кой ще бъде новият генерален секретар причинява големи тревоги на хората от партийния елит, сред които са и Смелянски и гостите им. А те определено има какво да губят. Същата вечер тринайсетгодишният им син Серьожа и дъщерята на приятелите им Альона отиват на кино и... изчезват. След обаждане от високите етажи в търсенето на децата е включен майор Виктор Гордеев. От работата му по случая зависи назначаването му на длъжността заместник-началник на Московския криминален отдел. В страната обаче се е появил сериен убиец и вероятността Серьожа и Альона да са сред жертвите му нараства с всяка изминала минута.

Анастасия Каменская, която наскоро е завършила Юридическия факултет, е убедена, че децата не се вписват в профила на убиеца. Но какво всъщност се е случило с тях и дали маниакът може да бъде спрян, преди да е отнел поредния невинен живот?

"Елена Андреева гледаше огромната подредена маса с огорчение. Само допреди няколко часа, малко преди да се появят гостите, масата беше като произведение на изкуството, дори ястията бяха разположени така, че да се съчетават по цветове. Например купичките с червен хайвер в никакъв случай не биваше да са до салата от сельодка: оранжево-червеното не стои добре до винения цвят на вареното цвекло, затова между тях непременно трябва да има нещо светло, например нежнорозово филе с ръбче от бяла сланинка или пушена есетра. Трапезата беше реализация на съвършения ѝ замисъл, беше богато отрупана и Елена Андреева Смелянска имаше пълното право да се гордее с репутацията си на умела и щедра домакиня, обичаше да посреща гости и да прихваща възхитените погледи на пируващите.

Днес честваха петнайсетгодишнината от сватбата и по традиция с мъжа си канеха хората, присъствали на подписването. Младоженецът беше по-възрастен, затова гостите от негова страна бяха предимно колеги и едно семейство някогашни състуденти, а младоженката обикновено канеше най-добрите си приятелки. С годините отношенията им с приятелките охладняха и остана само една – съученичката Танюша, която неизменно присъстваше на трапезата. Кариерата на мъжа ѝ, пък и на самата Елена Андреева, процъфтяваше, колегите му също се развиваха главоломно и с всяка изминала година Танюша и семейството ѝ изглеждаха все по-чужди в тази отбрана компания. Елена го забелязваше, но не ѝ беше хрумвало да пропусне да ги покани. Първо, Татяна е очарователна жена и Михаил Филипович, началник-отдел в Министерството на търговията, който всеки момент можеше да стане замминистър, като я види, направо губи ума и дума и откровено флиртува с нея, въпреки че мъжът на Татяна също е там. Елена дори подозираше, че той идва на гости у тях само за да има повод да се срещне с приятелката на домакинята.

Очевидно бе, че го привлича. Второ, децата им – Серьожа, синът на Смелянски, и Альонка, дъщерята на Татяна и Олег Муляр – също са приятели. Альонка е с една година по-малка от Серьожа, но е много умна, начетена и заедно им е интересно. Елена дори подозираше, че синът ѝ е леко влюбен в момичето. Разбира се, още му е рано, само на тринайсет е, макар че след два месеца ще навърши четиринайсет... Тези тийнейджърски влюбвания са глупави, няма смисъл да им се обръща внимание, освен това момичето е свястно, от добро семейство. Танюша е художник, работи в голямо издателство за детска литература, прави илюстрации на разни приказки и приключенски романи, а мъжът ѝ Олег е научен сътрудник в някакъв институт, занимава се с физико-химия, но дали е физик, или химик, Смелянска така и не разбра и не беше си направила труда да запомни. Няма как в такова семейство да възпитат дъщеря, която да научи техния Серьожа на нещо лошо.

Когато през 1967-а Елена и Владимир се ожениха, дори не им беше хрумвало, че след години 10 ноември ще се превърне в едва ли не всенароден празник. Тази дата се водеше Ден на съветската милиция още от началото на шейсетте, но беше най-обикновен професионален празник като Деня на строителя, Деня на здравния работник или Деня на стоманолеяра. За тези дати си спомнят предимно непосредствено заетите представители на една или друга професия. Кой би могъл да предположи, че един ден в цялата страна ще гръмне такъв концерт в чест на празника на милиционера, след който хората ще се стараят да се освобождават от всякакви ангажименти вечерта на 10 ноември, за да седят спокойно пред телевизорите и да се наслаждават на изпълненията на любимите си артисти.

Елена не искаше да мести честването на годишнината си, но сметна, че е добре да кани гостите към шест и половина, за да си хапват и вдигат тостове по време на първата част от концерта, а после, който иска, спокойно да може да гледа екрана и да не пречи на останалите на масата да си говорят. Освен това вече имат втори телевизор в кухнята, по-малък: наскоро стана модерно хората “с възможности” да си позволяват и това. И бездруго в първата част са официалните изказвания и пускат само изтъркани и омръзнали до гуша класически парчета, народни и съветски песни. А интересното обикновено е във втората част: модерна естрада и хумористи с остър език.

Откъде да знаят, че тази година няма да има концерт... От сутринта по телевизията пускат симфонични концерти все в минорна тоналност. Явно някой от властимащите е умрял, но засега не огласяват точно кой. Гостите дойдоха навреме, вече всички бяха на масата, без Михаил Филипович. На лицата им е изписано напрежение и тревога. Не е нужно да си кой знае колко умен, за да се сетиш: щом нищо не съобщават, значи, е починал Главният. И въпросът сега е кой ще заеме поста. Какво да очакват?"
Из книгата

Александра Маринина е безспорната руска кримикралица. Има над 40 написани романа, които са преведени на над 26 езика. Гостувала е в страната ни два пъти - през 2001 г. и 2011 г. по покана на издателска къща Хермес.

Романите на Маринина са продадени в над 43 милиона тираж, което я превръща в най-четения и обичан съвременен руски автор. Самата тя смята, че международният й успех се дължи на факта, че в книгите й се разглеждат общочовешки теми, а сюжетите са много актуални. Книгите й са преведени в държави като Китай, Япония, Бразилия, България, Аржентина, Германия, Португалия, Франция, Турция, Гърция и много други.

Александра Маринина е родена в Лвов през 1957 г. като Марина Анатолевна Алексеева. Завършва Юридическия факултет на Московския университет. От 1987 г. е водещ специалист по анализиране и прогнозиране на престъпността. Маринина е носител на редица награди. През 1998 г. е отличена като Писател на годината на Международния панаир на книгата в Москва, през 2005 г. получава националното отличие Олимпия - като жена, чиито книги имат неоспорим принос към руската култура, а през 2006 г. е призната за Писател на десетилетието.

Романът ѝ Последно разсъмване е носител на награда за криминален роман на 2014 г. в Русия. Безупречна репутация, е определена за най-добър криминален роман на 2021 г. според читателите в Русия.

Издателска къща Хермес ООД
Пловдив 4000
ул. Лозенград №51, ПК 4077
info@hermesbooks.com