Планираният хаос

"Намираме се в Париж, но действието може да се развива и във всяка друга столица, в редакцията на голяма радиостанция, където новините за различни инциденти и катастрофи, пожари, наводнения, земетресения, терористични атаки на ислямисти, банкови кризи, войни и дори планетарни катастрофи се "изливат" като безспирен порой, при това денонощно в ефира. В друг план - една тайна, окултна международна организация подготвя - при строга секретност! - голям проект за радикална промяна в живота на планетата: чрез контрол на информацията и създаването на един... "планиран хаос", на едно "превентивно", предохранително "безредие". И, колкото е да е неочаквано и странно, този секретен проект предвижда и протокол за сътрудничество между човешката раса и расата на "плъховете-мутанти".

Написан от първо лице, единствено число, в сегашно време, този много актуален, новаторски роман, в който се преплитат реалното и фантастичното, е решен в определено журналистически стил. Основната тема е за информацията, по-точно за свръх информацията, която като мощна лавина залива нашия ден. Защото, колкото и парадоксално да звучи - свръх информираният, преситен от новости и сензации, у човек днес е и един определено парализиран човек! В момента, в който той се препълни от свръх информация от всякакъв вид и род - политическа, социална, икономическа, светска, той изгубва волята и заедно с нея и способността си да мисли самостоятелно, да действа, да твори... да бъде активен. Той сяда пред телевизора или радиоприемника, да види или да чуе предаване, филм, футболен мач, концерт, забавно предаване, реклами... а напоследък и т.н. "реалити шоу". Просто потъна в тресавището на масмедиите! Как се преминава от едната крайност към другата - от парализирания от цензурата по времето на комунизма човек до също парализирания, но от свръх информацията индивид - ето един интересен механизъм, който единствено иронията на Историята може да създаде. Авторът, световноизвестният белетрист, драматург и поет, познатият и у нас, Матей Вишниек също и журналист в рад ни представя един оригинален и силен роман- манифест, една радиография на тази нова форма за "промиването на мозъци". Тази забележителна, майсторски изградена сатира, в традицията на Джонатан Суифт и Семюъл Бътлър, на Матей Вишниек (определен от критиката като "новия Йонеско") - предлага на читателя едно интелектуално упражнение по рефлексия, провокира го да "прочисти" мозъка си, в който са се натрупали шлаки не само от близкото комунистическо минало, но и от настоящето, в което чрез медиите вече започна да вилнее един "колективизъм от нов тип"."
Огнян Стамболиев

"– И ти наричаш това "интервю"?
Във въпроса му няма и капка злоба. Жорж изглежда по-скоро загрижен. Казах му, че съм учил журналистика в Тулуза, но той става алергичен щом чуе фразата "учил журналистика", мозъкът му просто не желае нито да я приеме, нито да я проумее.
– Мислил ли си понякога дали "в тебе" не живеят няколко същества?
Като ми задава този въпрос Жорж не очаква отговор. Гледа ме с известно напрежение и чувствам как се опитва да се обърне към "всички същества" в мен. Ние всички сме "така", обяснява ми той. Всички носим у себе си повече личности, повече живи хора, които са на различни възрасти, в различни етапи от нашата игра с живота. Ти, който си сега само на двадесет и четири години, си вече "населен" поне от три или четири личности, "ясни, определени". У тебе се крие още едно "бебе" на шест или седем месеца, което е ококорило очи и гледа и слуша всичко, което е около него. Тази фаза от твоя живот не е отминала, не е изчезнала, бебето е все още дълбоко скрито в твоята душа, в твоята личност, то се движи, гледа света с широко отворени очи, понякога хленчи от страх пред Непознатото... Но у теб живее и едно "дете", детето, когато ти си бил на пет или шест години, детето, което избухва в смях много пъти през деня, това вече завършено дете, което знае какво иска и харесва точно определени неща и не харесва други, което има вече някакви свои мечти и желания. Това дете е все още живо у теб, твърде внимателно гледа как се развиваш и израстваш ти, дали това става според твоите мечти. Да, детето още играе у теб и понякога не те оставя намира, кара те да мечтаеш, да желаеш, залива те със своите желания дори с наивните си въпроси.
– Какво искаше най-много, когато беше на пет години?
Жорж формулира този въпрос към детето у мен.
– Исках да имам кон.
– Моля? - възкликна Жорж. – Когато си бил на пет години си искал да имаш свой кон, и си казал, че когато станеш голям, първото нещо, което си щял да направиш, е да си купиш кон. Е, добре, купи ли си кон?
– Не.
Жорж забеляза притеснението ми, докато му казвах, че съм искал да имам кон. Не е доволен от мен. Да, наистина, защо не си взех кон? Детските желания са толкова силни и успехът на един живот понякога зависи именно от съгласуването на тези първоначални желания."
Из книгата

Авангард Принт ЕООД
Русе, 7018
кв. Чародейка, ул. Зорница 9 /до бл. 402
avangard_print@abv.bg