Българската авиация през студената война

“На 5 март 1946 г. в знаменита реч пред американски учени Чърчил обявява, че Европа е разделена от “желязна завеса“; Студената война е в ход. От растящата дистанция на времето можем да оценим тази продължила чак до разпускането на Варшавския договор през 1991 “война“ между бившите Съюзници във Втората световна война като ера, упражнила цялостно и първостепенно влияние върху всички аспекти на живота - особено военния. Основната и нерядко напълно реална опасност през Студената война бе взаимното изтребление и с риск от цинизъм можем да променим края на последното изречение на “всички аспекти на смъртта“!
Същият Чърчил, гневен от отказа на България да подкрепи Дарданелската му кампания през 1915г., смята, че българското участие в Първата световна война на страната на Централните сили удължило конфликта с година и половина. Днес това твърдение за една малоизвестна в световен (и дори европейски) мащаб страна изглежда пресилено; уроците на историята уж не бива да се забравят, но се забравят редовно.
През Студената война историческата забрава причини България да бъде пренебрегвана от военни анализатори не само спрямо ГДР, Полша и Чехословакия - т. нар. “железен триъгълник“ от съветски съюзници, но и спрямо съседите и Румъния и Югославия, да не говорим за съседите - евентуални противници - Гърция и Турция. А всъщност България без съветско военно присъствие на територията си се възползва от политическата си близост със Съветския съюз дотам, че най-дългогодишният и вожд се шегуваше, че била превърнала СССР в “суровинен придатък“.
Изправена пред южния фланг на НАТО и разположена насред традиционно размирните Балкани, през Студената война България разви мощни въоръжени сили. А тъй като този период бележи изпъкването на авиацията като първостепенен, стратегически род войска в световен мащаб, българската авиация най-релефно показа това развитие.
Забележете - отнася се не само за българската военна авиация, но и за българската авиация като цяло: учебни заведения, личен състав, въздушни сили, както и за селскостопанска и лека авиация, авиокомпании, летища, съоръжения, самолетостроителни и ремонтни заводи, аероклубове, че и обществена готовност (доколкото обществено мнение и готовност можеше да съществуват в тогавашната комунистическа България) за жертване на средства, усилия и животи за целта.
През почти целия период на Студената война, България и авиацията и бяха пренебрегвани от публичните изяви на световните военни анализатори. Сега с отварянето на архивите излиза, че и тайните служби на Запада, които би следвало да са по-добре осведомени от анализаторите - журналисти и публицисти, отначало имат не без основание неглижирани оценки. От средата на 70-те години те бързо “поглеждат“ истината за мощта на българската авиация. Тази продължителна неосведоменост бе добре дошла за тогавашната българска държава и военните и през Студената война - всичко за въоръжените сили бе не просто тайна, а тайна, издигната в култ. Настоящата студия е комай първата, която прави реалистичен сравнителен разбор на авиациите на България и съседките и от НАТО през Студената война. Повечето снимки и данни излизат на бял свят за първи път.
След края на Студената война, макар и част от НАТО от 2004 г., българската авиация трасира пътя на регреса. В момента на писането на тази книга има предложения военната авиация на страната да се свие до има-няма две ескадрили бойни самолети. Този път обаче е добре е добре известен на българските авиационни специалисти, които знаят, че маршът напред-назад е изминаван от авиацията им неведнъж.Изобщо на фона на историята на българската авиация праволинейните такива на богатите напреднали държави изглеждат вели, предугадими, скучни. Интересни времена!“
Из “Българската авиация през студената война“

Военно издателство
София, 1504
бул. Евлоги и Христо Георгиеви №82
+359 2 922 65 03

Предисловие
Увод
Изследване на понятийния апарат, свързан с военноавиационната система и неиното трансформиране
Началото на промяната
Развитие и трансформационни процеси на военноавиационната система в България в петгодишния следвоенен период
Преминаване на военноавиационната система на България към реактивна материална част (1951-1966)
Трансформационни процеси във военноавиационната система на България от 1967 до 1990 г.
Заключение