Съставител: Димитър Чорбаджиев.
Според тълковния речник пророк има две значения: на първо място това е човек, който пророкува, т.е. предсказва бъдещето, и на второ - лице, което говори от името на бога и предвестява бъдещи събития.
От така даденото определение може да се извлекат възникването и развитието на значението на понятието, както и връзката на това значение със съответния исторически период. Очевидно е, че при възникването си понятието е имало второто значение, и то най-вече на лице, което говори от името на Бог. Съдейки по Библията (например някои старозаветни пророци) второто условие, а именно предсказването на бъдещи събития, не е било задължително. Това е обяснимо, тъй като хората, предсказващи бъдещето, са били наричани във всички времена с други имена (гадатели, врачки, прорицатели и т.н.). С оглед на това може да се заключи, че понятието пророк е свързано не само с общуването с Бога, но и с наличието на религия, която да посочи правилния Бог и да остави писмени свидетелства за това. Поради тази причина дълго време след възникване на всяка от познатите религии за пророци са считани само посочените от религиозните водачи за такива. Другите хора с пророчески дарби или остават в историята като еретици, или най-често биват забравяни. Така е било дълго време в християнския свят. Поради това първата част от сборника е заета от пророците, за които е писано в Библията. Независимо от това, че обикновено биват разделяни на малки и големи пророци (с оглед на това дали техните книги се съдържат в Юдейската Библия или само в Стария Завет, а не с оглед на тяхната значимост), тук това деление не е взето под внимание, а пророците са подредени в азбучен ред, като за всеки е подбрана информация, която изглежда по-значима. Така и за следващите пророци е пропусната немалко публично достъпна информация, която очевидно е извън пророческото им служение.
Редом с наличието на отделни фигури, за които най-често няма останали писмени сведения, през XIX век се наблюдава нещо като взрив при появата на хора, имащи или поне претендиращи да имат пророчески умения. Това вероятно се дължи на отслабването на властта на църквата, съчетано с отваряне на обществото към други култури. Така в Европа безпрепятствено проникват източни идеи, които силно повлияват цялата европейска философска и религиозна мисъл. Тук следва да се запитаме, дали може да отнасяме към пророците и тези хора, чиято дейност е свързана единствено със създаване на някаква уникална философска или теософска концепция? Считаме, че отговорът е положителен, при условие че те са спечелили поддръжници и тази концепция е повлияла впоследствие върху развитието на обществото посредством техните последователи. Добър пример в тази насока са т. нар. ариософи (фон Лист и фон Либенсфелс), чиито учения оставят трайна следа в световната история. Дори единствено наличието на немалко последователи около съответната личност, които я приемат за пророк, би следвало да е достатъчно условие за включването ѝ в този сборник.
Като допълнителни, но незадължителни характеристики на някои от пророците според нас следва да се приемат лечителските способности (немалко хора са приемани за пророци именно поради тези способности) и способността (или поне твърдяната такава) да се предсказва бъдещето.
Във връзка с горното можем да обобщим, че в тази книга са събрани всякакви личности, считани за пророци (подредени в хронологичен ред с изключение на библейските, които са разгледани в азбучен ред). Опитали сме се, използвайки публичнодостъпна информация да съберем възможно най-много и възможно най-разнообразни като идеи и дейност личности. Поради твърде многото хора, считани за пророци сме се ограничили във времевите рамки, започващи от описаното в Библията, и в териториалните рамки на християнския свят (с малко изключения).
