Непредсказуеми и вдъхновяващи, понякога тъжни, понякога весели, събитията се случват, съпроводени невинаги с правилното отношение към живота. Някои от разказите връщат около век и повече назад в Африка, където живее смесено население от англичани, холандци и африканци. Други представят реалността в провинцията и големия град. Сюжетите са различни, лаконични, но увлекателни и доставят наслада на всеки, осмелил се да вкуси от тях. Интересна е срещата с човекът, който "мете опадалите листа в сърцето на мъглицата", с младежът, открил непредсказуема формула за тайните на щастието, също така да се проследи как човешки живот може да бъде олицетворен в една птича песен и поуките и удоволствието от други вълнуващи приключения по страниците. Героите, понякога самотни, останали с неразбрано чувство за добродетели, друг път обкръжени с голямо внимание, но всички толкова наивни към предизвикателствата, изпречили се на пътя им. Присъстват различни образи: богатата, егоистична жена, беднякът, робите, слугинята, веселият луд и много други, но всеки от тях прави неволни грешки и претърпява драстични последствия. Емоциите преминават от пълно безразличие до прекомерно желание за чувства, любов, авантюри...

Разказите на Мюриъл Спарк са очарователни житейски истории. Чрез специфичен черен хумор е представено разнообразие от човешки характери, но често с погрешна философия за живота.
Някои от историите в книгата ще ви разсмеят, други натъжат, трети ще ви очароват и захвърлят в размисли, но всяка крие изненади, удоволствие и капчици истина за човешкото съществуване.

Мюриъл Спарк (1918 - 2006) е родена в Единбург, в семейството на евреин и англичанка. Израства в родния си град и работи последователно като секретарка в универсален магазин, автор на статии за различни списания и художествен редактор, преди да публикува първия си роман през 1957 година. Автор е на двадесет и два романа, пет сборника с разкази, няколко пиеси, поезия, критически текстове и биографии на Емили Бронте, Мери Шели и Джон Мейсфилд. Лаконичният ѝ стил и специфичният ѝ черен хумор я превръщат в един от най-значимите английски писатели на двадесети век, а критиците и читателите често я сравняват с Ивлин Уо и Греъм Грийн.
За неин шедьовър се смята романът "Разцветът на госпожица Джийн Броуди", по който са снимани филм и телевизионен сериал.
Многото ѝ литературни отличия включват наградата "Джеймс Тейт Блек мемориал", наградата "Дейвид Коен", давана за изключителни литературни заслуги и известна като "Британския Нобел", наградата "Т. С. Елиът" на фондация "Ингерсол", наградата "Златна писалка" на международния "Пен" клуб.
През 1993 година Мюриъл Спарк е удостоена с Ордена на Британската империя за заслуги към короната и нацията. Единствената друга британска писателка, удостоена с престижното отличие, е Айрис Мърдок.
Спарк умира в дома си във Флоренция, Италия, през 2006 година.