"Дори детето ви да не може в началото да разбере защо му е необходимо да има читателски дневник, в който да описва най-важното от книгата, която е прочело, то със сигурност ще го разбере, когато започне учебната година. След дългата ваканция, когато разгърне страницата, на която е писало - ще си припомни неща, които си е мислело, че вече е забравило. Читателският дневник учи детето от начална училищна възраст на засилено внимание към думите и спомага да се увеличи речниковия му запас. Детето създава толкова интересни сентенции, когато от него се изисква да опише нещо. Освен, че му помага за интелектуалното развитие, ... |
|
|
Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика - Златно перо. ... Някога по нашите земи ходеше един вълшебник. В душата му никнеха прекрасни думи, от които той измайсторяваше чудесни приказки и ги подаряваше на децата. В тях се разказваше за Ижо-Мижо и Клан-Клан, за мечката и дърваря, за момичето от вар, за юначното петле, за зайчета, ежковци, глупави вълци и още по-глупави хора, та дори за змейове и лами. Но кой е този вълшебник - ще попитате. Разгърнете страниците на тази книжка и сами ще откриете. ... |
|
|
Пълно издание. ... Астрид Линдгрен е написала три романа за червенокосата Пипи: "Пипи Дългото чорапче" (1945), "Пипи се качва на кораба" (1946) и "Пипи в южните морета" (1948). През 1968 г. на български език се появява книга със заглавие "Пипи Дългото чорапче". В нея както и в по-следващите ѝ издания, са включени част от разказите за Пипи от трите романа. И по-точно - 24 от общо 32 глави. Така близо една трета от историите за червенокосото момиче остават непознати за нашия читател. В настоящото издание в събрана цялата трилогия за Пипи. "Искам да пиша за читатели с ... |
|
|
Магаре боб яде ли? Да, в Тенджера града, където царувал цар Патаран. То там и рибите говорят, зайците ги използват за пощенски куриери. В морето пък си ловят по цели стада овце. Който се съмнява, да пита Хитър Петър. Торбата му с лъжите е отворена. А както този неизчерпаем шегобиец е доказал, лапнишарани не липсват по белия свят. ... |
|
|
Невероятно забавни са приключенията на крокодила Гена, Чебурашка и странната старица Шапокляк. Гена живее в малък дом и работи в зоопарка като... крокодил. Той е много сериозен, акуратен и отговорен и обича да чете сериозни книги: справочници, учебници или влакови разписания. Веднъж решава да промени своя начин на живот, разбира, че е скучно да живее без приятели, и разлепва из целия град обяви. Така се запознава и сприятелява с Чебурашка и с други самотни обитатели на града. ... |
|
|
Една от най-известните български поетеси е написала увлекателна книжка за деца. В нея дакелът Джери разказва в писма до живеещия в столицата Мишо своите преживявания на село. Джери е малък дакел, който във времето между писмата трябва да свиква с много неща от селския живот, а също и да преодолява обичайните проблеми, които порастването поставя пред всяко живо същество. По такъв начин малкият читател може да научи за сблъскването на Джери с болестта и ревността, с любовта и смъртта. Но независимо от разнородните впечатления, които животът изсипва пред малкото куче, то си остава весело и емоционално същество, изпълнено с ... |
|
|
Матилда е мило, надарено момиченце, с необикновени способности, но родителите ѝ я смятат за нетърпима. Тя очаква в училище да е различно, само че там се изправя пред госпожица Трънчбъл - ужасната директорка, която изпитва ненавист към децата. Когато Трънчбъл я напада, Матилда неочаквано открива у себе си забележителна сила, с която да отвърне на удара. За да си получи заслуженото госпожица Трънчбъл, е необходим гений, свръхчовек. И Матилда може да се окаже точно този герой. По романа Матилда е направен игрален филм, както и мюзикъл, който с пленителната си музика завладява сърцата на малки и големи. Книгата е част ... |
|
|
С рисунки на Йордан Радичков. ... "– Врабчетата са моя стара слабост. Винаги съм мислил, че всеки човек преди да порасне, някога е бил врабче. – Според Вас съществува ли днес Онова нещо? – Това е един мой герой от Ние, врабчетата. Да. Онова нещо трябва да съществува винаги и навсякъде, само че аз не знам неговия образ. За религиозния това може да бъде бог, за някои - съдбата, за други - възмездието. За мен е онзи нравствен коректор, който всеки един от нас носи в себе си. Всеки трябва да има по едно свое лично нещо, което винаги го следва, следи и наблюдава всяко негово действие. След като твърдим, че няма бог, ... |
Книги 
Рейтинг: 6.50 / 4 гласа 
