Книга за художника

Сборникът с разкази "Книга на художника" съдържа десет разказа и две къси новели. При очертана самостоятелност на всяко от тях, те се съчетават в една ненатрапчива студия за характера на художническия акт като свободен от трите си измерения, но може би единствено реален образ на света около нас, за генетичната връзка на визуалността и словото, за властта и изкуството и властта на изкуството.
Всъщност, това са параметри на подтекста, защото разказите са изградени през всепонятност на човешкото, през илюзията на видимото и коректива на алкохола и имат многослоен адресат; издържани са в двуединство на смеха и тъгата, осенени са от самоирония и пастелна болка, абсолютизират творчеството и демитологизират твореца.

Книгата е разделена на три цикъла. В първия, озаглавен "За художника историята е рано започнал днешен ден", са двата разказа "Теофан грък" и "Живата светлина на майстор Миле", в които е внушено, че може би единствено напълно непроменимо в цивилизацията ни е неочакваността, изненадата на таланта.
Вторият цикъл, "Художникът - трудният човек, който говори с образи, е образ, който говори трудно", съдържа разказите "Главата на императора", "Ателие", "Цветя", "Осми март", "Опит за убийство", "Зануляване", "Околосветско пътешествие" и "Бадемов цвят". В тях са закодирани, без да разрушават отвътре условността на литературното, преклонението и присвитото око към галерията мои приятели художници.
Третият цикъл, "Писателят търси цветното, художникът го раздава", с двете новели "Свиждане" и "Апнея" визира света, в който премина голяма част от живота на моето поколение хора в изкуството, когато свободата се криеше вътре в тези, които се решаваха да я приютят и да я споделят в сакралността на приятелството. Новели, необременени от патетика и декларативност.

"Като гледам издадените си книги, с тези червени корици, ми приличат на тухли, като тухли от стената на живота", казва на представянето на една своя книга проф. Биолчев.
Като приемем това сравнение, можем да заключим, че е построил внушително духовно здание. То се състои от научни трудове, от художествена проза - сборници с разкази и новели, от книги за деца. В творческата му биография влизат и сценариите за шест игрални и документални филма... И читателят усеща как във всяка от една от "тухлите" тежи големият научен, житейски и творчески опит на Боян Биолчев.
Ако трябва да започнем отначало житейската история на автора, тя започва с неговото име. Той произхожда от известен прилепски род: кръстен е на дядо си - Боян Димев Биолчев, революционер и член на вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Боян Биолчев-внук прекарва ученическите си години в София, след което заминава за Полша и става студент по полска филология в Ягелонския университет в Краков. Там завършва с магистърска степен, след което се завръща в България. Година по-късно - през 1969 г., постъпва като аспирант по полска литература в Софийски университет. Това е началото на дълги години ползотворна научна работа.

От 1996 г. Боян Биолчев е професор, а през годините заема редица отговорни длъжности в академичната организация - ръководител на Катедрата по славянски литератури, заместник-ректор, декан на Факултета по славянски филологии. От ноември 1999 до ноември 2007 г. е ректор на Университета.
Освен всичко гореизброено, Боян Биолчев работи, изявява се активно и се ангажира с каузи извън дейността на Софийски университет. Заема длъжността на председател на секция по Сравнително литературознание към Световния съвет на славистите, член е на борда на директорите на Институт за балкански изследвания в Бостън, САЩ. Главен редактор е на в. "Софийски университет" (1980 - 1991), член на редколегията на сп. "Летописи" (1991 - 1997) и член на редакционния съвет на в. "Литературен вестник".

Ерудицията и творческите пориви вървят ръка за ръка в характера на Боян Биолчев. Както се споменава по-горе, той е познат и като автор на художествени произведения. До момента част от съчиненията са събрани в поредица от единадесет тома - в първи том са поместени разкази, във втория - новели, в трети том - романи. Четвъртият том съдържа детска повест и киносценарии. Сред популярните заглавия с автор Боян Биолчев се нареждат "Амазонката на Варое", "Антарктида - окото на космоса", "Държавата Урария", "Книга за художника", "Сатурнов кръг", "Очите плачат различно", "Сапфир" и др.

Читателите го познават като автор, който умее да борави с чувството, като тъжното и смешното, красивото и ироничното често вървят ръка за ръка. За тези, които го познават и обичат, той е ректорът Биолчев, полонистът Биолчев, градинарят Биолчев, който може да отгледа великолепни домати и да ушие на машина всякакъв вид панталони. Но, разбира се, след като е потъвал в книгите му, човек никога вече не може да забрави, че Боян Биолчев е писател и творец - от тези, които са призвани да бъдат такива.

Ето и някои от личните откровения на автора във връзка с писането:

"Талантът е тъжна работа. Най-трудното за писателя е да намери онези звънки мълчания, които придават акустика на малкото думи"

"Писането е като изповед и не можеш да търсиш герои за изповедта. Изкуството е това, което се е случило на този, който може да го забележи."

"...животът се превръща в разказ, без сам да го желае, а разказът се стреми да замести живота без всякакъв успех, въпреки огромната си амбиция."

"Творческият акт е една красива деформация на съзнанието. Нормалният човек възприема мига, а писателят го задържа във времето."