Там, по някаква вита пътека, между разцъфнали дървета, между хубави зелени ливади, прошарени от цветя, минават връстниците на Ян Бибиян, момчета и момичета, мили, хубави, чистички, с блестящи и добри очи, с книжки в ръка, отиват на училище. По-нататък трудолюбив орач държи ралото, пори мъжки земята и пее... По-нататък малко селце, осветено от слънцето... а по широкия път... върви майка му, скръбна, сломена и шепне името на пропадналото си дете.
- Майко, майко! - викна Ян Бибиян с всичка сила и протегна ръце към нея, ала нейният мил образ се отдалечава и изчезва.
Там, горе от една висока планина се спуща човек и кара натоварено с дръвца магаре. Ян Бибиян го позна отдалече. Това е татко му, прегърбен, остарял, с пресъхнали от плач очи.
- Татко, татко! - викна Ян Бибиян. Но образът бързо изчезна.

Романът "Ян Бибиян" е измежду най-любимите, увлекателни и силно вдъхновителни книги за деца и юноши в българската литература. Хиляди българчета признават, че това е тяхната настолна книга, с която стават и си лягат. Изданието се отличава с изключително богата идейна, нравствена и жизнена съдържателност и високо белетристично майсторство.
Много пъти Елин Пелин изразява своята убеденост, че "книгата" може и трябва да утвърждава вярата на човека в "доброто и хубавото", да убеди читателя "да повярва в човека", което значи да повярва "в себе си". "Да - подчертава Елин Пелин - това чудо може да направи книгата, истинската, талантливата, художествената, дълбоката и мъдрата книга".

Елин Пелин е български писател, майстор на късия разказ. В неговото творчество централно място заема описанието на българското село, именно заради това в историята на българската литература той остава известен като "певец на българското село". Произведенията му са преведени на повече от 40 езика и са широко известни в чужбина. Автор е на един от най-хубавите български юношески романи в две части - "Ян Бибиян" (1933 г.) и "Ян Бибиян на Луната" (1937 г.). Председател е на Съюза на българските писатели.

Димитър Иванов Стоянов, по-известен като Елин Пелин е роден на 8 юли 1877 година в село Байлово, Османска империя. Той е единадесето дете в семейството. Бъдещият писател израства в среда, в която образованието е било на специална почит. Баща му често му носеше книги от пазара в града, където продаваше вар. От ранна детска възраст той се влюбва в четенето и още в юношеските си години е добре запознат с творчеството на българските и руските класици. Друга негова страст е рисуването и когато не е приета в художественото училище се връща в родното си село, където в продължение на две години работи като учител и прави първите си стъпки в литературата. Първоначално му е близка поезията, но с времето Елин Пелин разбира, че стиховете не могат напълно да изразят това, което той иска да каже и покаже и постепенно се обръща към прозата. Псевдонимът "Пелин" започва да използва от 1897 година.

През 1899 година Елин Пелин се установява в София, където работи в различни издателства. В периода 1903 - 1904 година издава списанието "Селска разговорка". Също така сътрудничи и редактира множество списания и вестници, сред които вестник "Българин", "Развигор" и др. Благодарение на ходатайстването на професор Иван Шишманов започва работа като библиотекар в Университетската библиотека. В първите си зрели творби, които започнаха да се появяват в печата на границата на двата века и по-късно са събрани в 2 тома "Разкази", Елин Пелин продължава традицията на българските писатели-реалисти, но при това отстоява себе си като писател със собствен почерк и позиция. В тях са включени разказите "Напаст божия", "Ветрената мелница", "На оня свят", "Гост", "Андрешко", "Пролетна измама" и др. Главната тема на тези творби е съвременната социална действителност, но за разлика от Вазов , в тях не присъства национален патос и конфликти между настоящето и славното минало. Едновременно с такива писатели като Пейо Яворов и Антон Страшимиров, Елин Пелин обръща внимание на темата за българското село и чрез живота на селяните описва нравствените и социални конфликти, с които се сблъсква българинът.

С особена симпатия писателят пише за тежката участ на селския учител, което намира отражение в творбите му "Душата на учителя", "Кал", "Самичка", "В интерес на просветата". Повестта "Гераците" (1911 г.) е едно от най-значителните произведения в българската литература. В нея Елин Пелин описва с голяма художествена сила разложението на патриархалната селска задруга и на патриархалния морал под напора на новите капиталистически отношения. Авторът съчувства на персонажа си (стария Герак), който, съсипан пред индивидуализма и егоизма недоумява защо любовта бяга от хорските сърца и защо хората не са вече братя по между си.

Когато започва Първата световна война Елин Пелин не може да остане на страна. Той отива на фронта като военен кореспондент. През 1917 година патриотичните му творби от този период са събрани в сборника "Китка за юнака". В цикъла философски разкази и притчи - "Под манастирската лоза" (1936 г.) писателят формулира в художествена форма своето жизнено и естетическо верую. През 20^-те и 30^-те години на ХХ век Елин Пелин започва да пише предимно за деца - лирични стихотворения, басни, хумористични разкази и приказки. Сред тях се открояват "Златни люлки" (1909 г.), "Гори Тилилейски" (1919 г.), "Правдата и кривдата" (1920 г.). Също така сътрудничи и редактира детските списания "Веселушка", "Чавче" и "Светулка".

Елин Пелин умира на 3 декември 1949 година в София.