Ян Бибиян

Книгата е част от поредицата "Любими книги за момчета" на издателство "Труд". Ян Бибиян е може би най-прочутият герой в българската литература за деца. Елин Пелин разказва за невероятните приключения на палавото момче и неговия верен другар - дяволчето Фют. От тази книга ще научите как двамата стават приятели, как дяволчето Фют заменя главата на Ян Бибиян с глинена, как палавото момче попада във вълшебното царство на великия магьосник Мирилайлай и как след чудни и смели приключения се спасява. А страданията и борбата на Ян Бибиян да се освободи от злото облагородяват душата му, каляват волята му, правят го смел и предприемчив.

Книгата съдържа - "Ян Бибиян" и "Ян Бибиян на Луната".

Елин Пелин е български писател, майстор на късия разказ. В неговото творчество централно място заема описанието на българското село, именно заради това в историята на българската литература той остава известен като "певец на българското село". Произведенията му са преведени на повече от 40 езика и са широко известни в чужбина. Автор е на един от най-хубавите български юношески романи в две части - "Ян Бибиян" (1933 г.) и "Ян Бибиян на Луната" (1937 г.). Председател е на Съюза на българските писатели.

Димитър Иванов Стоянов, по-известен като Елин Пелин е роден на 8 юли 1877 година в село Байлово, Османска империя. Той е единадесето дете в семейството. Бъдещият писател израства в среда, в която образованието е било на специална почит. Баща му често му носеше книги от пазара в града, където продаваше вар. От ранна детска възраст той се влюбва в четенето и още в юношеските си години е добре запознат с творчеството на българските и руските класици. Друга негова страст е рисуването и когато не е приета в художественото училище се връща в родното си село, където в продължение на две години работи като учител и прави първите си стъпки в литературата. Първоначално му е близка поезията, но с времето Елин Пелин разбира, че стиховете не могат напълно да изразят това, което той иска да каже и покаже и постепенно се обръща към прозата. Псевдонимът "Пелин" започва да използва от 1897 година.

През 1899 година Елин Пелин се установява в София, където работи в различни издателства. В периода 1903 - 1904 година издава списанието "Селска разговорка". Също така сътрудничи и редактира множество списания и вестници, сред които вестник "Българин", "Развигор" и др. Благодарение на ходатайстването на професор Иван Шишманов започва работа като библиотекар в Университетската библиотека. В първите си зрели творби, които започнаха да се появяват в печата на границата на двата века и по-късно са събрани в 2 тома "Разкази", Елин Пелин продължава традицията на българските писатели-реалисти, но при това отстоява себе си като писател със собствен почерк и позиция. В тях са включени разказите "Напаст божия", "Ветрената мелница", "На оня свят", "Гост", "Андрешко", "Пролетна измама" и др. Главната тема на тези творби е съвременната социална действителност, но за разлика от Вазов , в тях не присъства национален патос и конфликти между настоящето и славното минало. Едновременно с такива писатели като Пейо Яворов и Антон Страшимиров, Елин Пелин обръща внимание на темата за българското село и чрез живота на селяните описва нравствените и социални конфликти, с които се сблъсква българинът.

С особена симпатия писателят пише за тежката участ на селския учител, което намира отражение в творбите му "Душата на учителя", "Кал", "Самичка", "В интерес на просветата". Повестта "Гераците" (1911 г.) е едно от най-значителните произведения в българската литература. В нея Елин Пелин описва с голяма художествена сила разложението на патриархалната селска задруга и на патриархалния морал под напора на новите капиталистически отношения. Авторът съчувства на персонажа си (стария Герак), който, съсипан пред индивидуализма и егоизма недоумява защо любовта бяга от хорските сърца и защо хората не са вече братя по между си.

Когато започва Първата световна война Елин Пелин не може да остане на страна. Той отива на фронта като военен кореспондент. През 1917 година патриотичните му творби от този период са събрани в сборника "Китка за юнака". В цикъла философски разкази и притчи - "Под манастирската лоза" (1936 г.) писателят формулира в художествена форма своето жизнено и естетическо верую. През 20^-те и 30^-те години на ХХ век Елин Пелин започва да пише предимно за деца - лирични стихотворения, басни, хумористични разкази и приказки. Сред тях се открояват "Златни люлки" (1909 г.), "Гори Тилилейски" (1919 г.), "Правдата и кривдата" (1920 г.). Също така сътрудничи и редактира детските списания "Веселушка", "Чавче" и "Светулка".

Елин Пелин умира на 3 декември 1949 година в София.