Изминаха 16 години от отпечатването на книгата ми „Кофраж за монолитни конструкции във високото строителство"". Това не е много дълъг период от време, например отнесен към човешкия живот, но по отношение на кофражите и скелетата този срок съвсем не е малък. Освен това в тези години се случиха някои събития, които коренно промениха насоките за развитие на строителството у нас.
В споменатата книга се разглеждаше нашия и световен опит в проектирането и изпълнението на кофражните конструкции за периода след Втората световна война до 1988 г. - период на социалистическото планово стопанство. В строителната практика бяха наложени насилствено определени конструктивни и строителни системи. Особено разпространено беше сглобяемото строителство на сгради и съоръжения. Монолитното строителство беше доста ограничено, а в периода 1970-1988 г. тясно свързано с приложението на едроразмерните кофражи (ЕК). А тези кофражи в развитите страни по това време вече отстъпваха място на леките (фирмени) кофражи. Ние се движехме в приложението на кофражните конструкции с едно изоставане от около 20 години.
След 1989 г. се забелязват следните тенденции в строителството:
Поради икономическото състояние на страната и липса на сериозни инвестиции - връщане към класическо монолитно строителство, изпълнявано с най-примитивни кофражи (предимно дървени сглобяемо-разглобяеми);
• силно ограничаване на сглобяемите сгради;
• чувствително намаляване на строителството с едроразмерни кофражи (ЕК);
• в последните години постепенно проникване на леките кофражи на световно известни фирми ""Peri"", ""Doka"", ""Noe"", ""Hunnebeck"" и др.;
• засилване на връзките на Университета по архитектура, строителство и геодезия с тези фирми;
• създаване на български фирми за производство на кофражна техника;
• увеличаване броя на авариите в строителството, вследствие лошо проектирани и изпълнени кофражи и скелета;
• необходимост от сериозно обучение на бъдещите строителни инженери и повишаване квалификацията на проектанти и строители;
Всичко това ме накара да взема решение за написването на една нова книга, посветена на кофражите и скелетата.
При написването на книгата получих помощ от моя бивш асистент инж. Томислав Цветков и моята докторантка инж. Параскева Кьосева, за което им изказвам моята благодарност.
София, септември 2006
проф. д-р инж. Николай Киров