Прокълнатите крале - книга 1: Железният крал

Филип ІV, крал на Франция, най-сетне е унищожил Ордена на тамплиерите. Великият магистър Жак дьо Моле също е мъртъв. Само проклятието му остава да тегне над тримата му палачи - краля, пазителя на печата и папа Климент V.
Макар да управлява с желязна ръка владенията си, Филип не може да управлява собственото си семейство: синовете му са слаби и безволеви, а техните съпруги - прелюбодейки. Само дъщеря му Изабел, нещастната съпруга на английския крал, който предпочита мъжка компания пред красивата си жена, притежава далновидността на голям владетел.
Отношенията между Франция и Англия са обтегнати както винаги. Все по-отчаяната нужда на Железния крал от пари, за да плати огромните си дългове, буквално е разорила страната.
На този мащабен фон Дрюон разказва историята на Робер д’Артоа, френски благородник, чиято алчна леля е заграбила земите му и чиито усилия да си възвърне законното си наследство ще доведат до ожесточена война между Франция и Англия. Сагата на Дрюон се позовава на историята и главните ѝ герои са истински хора. Това е историческа драма, изпълнена с политически интриги, семейна трагедия и герои, които, макар и взети от живота, са по-големи от него.

"Драматичен и колоритен като роман на Дюма, но подсилен от историческа точност и политическа проницателност."
Сънди Таймс

"Това е истинската игра на тронове."
Джордж Мартин

Морис Дрюон е роден на 23 април 1918 г. в Париж. Той е от руско-еврейски произход. Влияние над Дрюон оказва неговият чичо Жосеф Кесел, с когото през 1943 г. написват текста на "Песента на партизаните", превърнала се в химн на френската Съпротива по времето на Втората световна война.
Морис Дрюон посвещава голяма част от живота си на чистотата и защитата на френския език. Прочува се с поредицата си "Прокълнатите крале", която включва седем романа: "Железният крал" (1955), "Удушената кралица" (1955), "Отровите на короната" (1956), "Законът на мъжете" (1957), "Френската вълчица" (1959), "Лилията и лъвът" (1960) и "Как един крал погубва Франция" (1977).
Известен като последовател на Александър Дюма - баща, Морис Дрюон печели наградата "Гонкур" за романа си "Големите семейства". През 1966 г. става член на Френската академия. В периода 1973 - 1974 заема поста на министър на културата на Франция. Дрюон е бил и депутат в Народното събрание и в Европарламента. През 2006 г. писателят става член на Руската академия на науките като признание за важния му принос в развитието на съвременните руско-френски връзки.
Голяма част от произведенията на Морис Дрюон са екранизирани за голям екран или като телевизионни сериали. Морис Дрюон умира през 2009 г. на 90-годишна възраст.