"Красив и светъл роман. Носталгичен, дълбок като целонощен сняг, силен като планинска дъбрава, препускащ като вятър по билото, човешки и лекокрил, топъл. Когато го четеш, ти става светло и още повече вярваш, че доброто има смисъл. Роман за онези хора, солта на земята, истинските, които често остават неоткрити. Евгени Черепов дава глас на историите им, на щастието и болките им, на тяхната доброта и обикновеност. Метафора на всичко, което ни заобикаля, случилото се в хижа Светлина ни дава увереност и надежда, че бъдещето е възможно." Светлозар Желев Евгени Черепов (1981) дебютира през 2012 година с романа ... |
|
Неизлечимо болна млада жена и малкият ѝ син пристигат в Стария Созопол. Тук се запознават с няколко души, които скоро стават тяхно семейство: Михаил - бивш популярен актьор и настоящ пияница, Демир - мъдър и благ старец, Луиза - борбена и импулсивна арменка, и баба Настасия - ясновидка и гадателка. От този миг животът на всички се преобръща, а съдбите им се преплитат необратимо в любов, раздяла, смърт, прошка, мистика и усещане за предопределеност. Драматичната история на ръба между философията и притчата провокира читателя да си задава въпроси, да открива своите лични отговори и да изживее цяла палитра от човешки ... |
|
"Баща ми беше градинар. Сега е градина."Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ... |
|
Три различни столетия. Една нишка, която свързва всичко и всички. Утрото на Видовден изправя Мария пред отдавна приспаната истина - всичко скъсано в живота ѝ е следствие не от слабостта, а от силата, която носи. За да го съшие, тя трябва да се върне там, където е залюляна - в Балкана. Докато се приближава към светлите къщи в градчето Елена, към нея се движат историите на други шест жени, придърпвани от нишката на котленски килим с неземна шарка. Магическата тъкан на килима свързва Мария с вечно дейната ѝ майка Ружа, успяла да открие щастие в реда; с баба ѝ Дана, предала ѝ дарбата да твори с ... |
|
В трънското село Вракола се случват необикновени неща - няколко човека са убити по невиждан начин, други се събуждат с особени белези по тялото. Сякаш над селото е надвиснало нечовешко зло. Настаненият в старчески дом Емил, заедно с граничния полицай Божана Горнева, започва да разследва странните случаи и се натъква на потулени от миналото загадки и на оживяло от българския фолклор чудовище. В битката със злото ще им помага и един възкръснал мъртвец, който има несвършена работа на този свят... Васил Попов е автор на разкази и романи, базирани на български митове и легенди. През годините творбите му са отличавани в ... |
|
Създадена от огъня на думите и пръстта на историята, "Глина" е книга за любовта като съзидание и наказание. За ревността като проклятие. За мистичната сила на един майстор, който ведно с глината вае съдбата си. Легенда разказва, че през XVII век самобитните грънчари от малкото село Бусинци, Трънско, получили благословията на турския султан единствени да пътуват свободно в границите на империята, за да продават стоката си. Толкова първична сила, красота и простота имало в бусинската керамика, че отваряла и сърца, и врати. Отваря и страниците на "Глина". Романът взема необработената пръст на легендата и ... |
|
"Как да живеем с другите? Различни. Вярващи. Безпътни. Възможно ли е да изпитаме емпатия, да се опитаме да ги разберем? Да им помогнем по Пътя. Романът на Мария Лалева Пътища от огън навлиза във взривоопасната зона на човешките взаимоотношения. Зона на търпимост и вглеждане в другия. Роман, който говори за нас днес - кои сме? Човеци ли сме? Във време на разделение и омраза романът е опит да ни събере заедно, да ни успокои, че можем да живеем с другите. Бежанци тръгват по Пътя на личното спасение, за да преминат през Ада на човешкото отхвърляне, но и да намерят смисъл в приятелството с непознати. След успеха на ... |
|
Изумителна, откачена и майсторски написана, тази история ще ви накара да скачате от изненада към изненада, от удивление към кошмар... Наскоро установилата се в Нормандия Сандрин е помолена да изпразни дома на баба си, живяла сама недалеч от брега на малък остров. Когато пристига на това сиво и студено място, тя открива няколко възрастни обитатели, живеещи в нещо като затворено общество. Всички те описват баба ѝ като очарователен и сърдечен човек - твърдения, които са много далеч от представите на Сандрин. И все пак атмосферата на острова е изключително странна. След няколко часа, прекарани на него, Сандрин разбира, ... |