Преди да се прочуе с "Взвод" в средата на 80-те години, Оливър Стоун е бил раняван във Виетнамската война, писал е с години сценарии, останали нереализирани, докато си изкарва хляба с непрестижни работи в Манхатън. Стоун, вече на 75, си припомня годините на творческо съзряване с всички успехи и провали: репетиции с Ал Пачино за филм, който така и не е заснет, потискащите демони на пристрастеността към кокаина, провала на първите му два филма, рискованото му проучване на терен сред наркокартелите в Маями за сценария на "Белязания" и още доста интригуващи истории. "В преследване на светлината" ... |
|
|
Повестта "Портретът на Мистър У. Х." е публикувана за първи път в оксфордското периодично списание "Блакудс" ("Blackwood's Magazine") през 1889 г. По-късно авторът я включва в преизданията на сборника "Престъплението на лорд Артър Савил и други новели". По първоначален замисъл и в своя първоначален вариант творбата е комична мистерия в стила на гореспоменатия сборник. Едва значително време след смъртта на Уайлд става ясно, че тя има и друг вариант, почти двоен по обем и с доста по-сложен текст, в който са включени обширни разсъждения както върху естеството на изкуството, така и ... |
|
|
Есетата са четени по радио "Дойче веле" в периода 1971 - 1978 г. и повечето от тях се публикуват за първи път. "С течение на времето много неща започват да избледняват в паметта ми. За щастие или нещастие човек има великата привилегия да забравя както доброто, така и злото. Но като че забравата облагоприятства главно лошите спомени, изличава някак острите им, грозни черти и претъпява болката, която те носят. ние ставаме снизходителни към миналото, може би защото е минало. Ала има няколко спомена, които до ден-днешен ме карат да потръпвам, сякаш зли магии са ме върнали отново в царството на онази студена и ... |
|
|
"Баща ми - баш Майстора. Документален разказ за една легенда Наистина е трудно и много отговорно да изследваш пътя на толкова обичан от хиляди българи актьор. Запленена от филмовите и театрални превъплъщения на Кирил Господинов, подредих огромния обем от роли, не спирах да търся и да разнищвам живота му. Все пак съм любимата дъщеря и това прави книгата крайно лично откровена, проследяваща отношенията баща-дете. Имам огромния шанс да водя този процес през най-голямото наследство - мемоарите му. Диалозите ни ще ви въвлекат в нашия семеен свят. Изповядвам се, моля го за прошка, благодаря за всеки миг заедно. През ... |
|
|
В Биография на моите филми - част 2, авторът Георги Дюлгеров започва и завършва с неслучили се проекти, които са му били и остават особено близки. Както и в първата книга, текстът е допълнен с подбрани видео откъси, които читателят може да гледа посредством QR кодове."Филмите на Георги Дюлгеров ни откриват истини за самите нас чрез съдбите на други хора, за народопсихологията, за сломените души, за въздигането и пораженията, за копнежите, мечтите, болката и пропилените чувства, за времето, социално и лично - и още много други неща. Дюлгеров започва писмената си епопея заради внуците, на които я посвещава. Но не е ... |
|
|
"Пред нас днес се изправя огромният, исполинският призрак на страха. Страхове винаги е имало в нашата история, малко или повече хората са били плашени, но никога преди Страхът не е бил превръщан в основно чувство на живота на всеки гражданин - от председателя на Държавния съвет до последния работник. Страхът е онова, което от пръв поглед се открива върху лицето на всеки български гражданин. Дори зад безогледността на някои граждани, облечени със специална привилегия на властта, човек открива изкривеното лице на страха. Страх, който действа от всички посоки. Страх от всичко и за всичко. И ако първата голяма промяна ... |
|
|
Есетата в тази книга са четени по радио "Дойче веле" в периода 1971 - 1978 г. и повечето от тях се публикуват за първи път. "Може би в началото на всичко стои страхът, огромният страх от съществуването, от чудовищното разнообразие на хора и природа. Винаги ме е смущавало, че милиони отделни хора преглъщат идеята за остаряването си и доброволно, често пъти с ентусиазъм, стават фанатични членове на стадото. Защо? Поради какво те се отричат от свободата си, за да приемат покорно и подчинено някакво място в стадото? И не е ли нелогично, че те отричат равноправието и независимостта на другите отделни човешки ... |
|
|
Роман за Ян Палах. ... Ян Палах е роден на 11 август 1948 г. в Прага. След като завършва гимназия е приет във Висшия икономически институт в чешката столица. През 1968 г. се прехвърля във Философския факултет на Карловия университет. Участва активно в студентските акции, провокирани от навлизането на войски на Варшавския договор в тогавашна Чехословакия, които разгромяват Пражката пролет. В знак на протест срещу потъпкването на човешките свободи след окупацията, Палах се самозапалва на централния площад в Прага на 16 януари 1969 г. Бори се със смъртта три дни. Погребението му на 25 януари се превръща в масово протестно ... |
Рейтинг: 9.40 / 5 гласа 
