Пролетни беседи

Петър Дънов (Беинса Дуно) Времетраене: 1:38 мин.

Беседи и лекции, държани на 22 март.

Книгата съдържа беседи и лекции, държани от Петър Дънов през периода 1914 г. - 1944 г.

Много източници свързват Петър Дънов с едно голямо признание, направено не от кого да е, а от А. Айнщайн:

"Цял свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред духовния учител Петър Дънов от България."

Според тях, думите са изречени в запис на интервю и са излъчени от френското радио RTF през 1989 г. по повод 110 години от рождението на гения. Предполага се, че връзката между Дънов и Айнщайн е големият български художник Борис Георгиев, познавал и общувал и с двамата.
Неоспорим факт остава, че дори и след смъртта си, фигурата на Петър Дънов, чиито последователи го наричат "Беинса Дуно" ("този, който носи доброто чрез слово") или просто Учителя, продължава да има широко духовно и културно влияние.

На него много хора дължат философията си за успеха в живота, за неговия смисъл, разбирането си за човешката душа и вярата си за това, което е извън обозримото. Това го прави и един от най-влиятелните хора в историята на България. Наред с личността на баба Ванга, Петър Дънов е феномен - и предизвиква към дълбок размисъл, като пробужда интензивно движение в националния ни духовен живот, а дори и извън границите на България. Интересен факт е, че сред съвременните поклонници на Дънов е и прочутият в целия свят дизайнер Пако Рабан.

Ако може с няколко думи да се разкаже това, което стои в основата на повече от 4000 проповеди на Петър Дънов, изнесени в периода 1914 - 1944 г., то може да се обобщи с тези думи - любов, мъдрост, истина, правда и добродетел, произлизащи от Христос като фигура с историческо, космическо и мистично значение. Целта на езотеричните методи на Дънов е да се постигне преживяване на Христос в мисловната, емоционална и волева сфера и да се преобразува представно-понятийното съзнание в образно (имагинативно) - обозначено с термина "разцъфтяване на човешката душа". Отделни трудове на Дънов отразяват и интереса му в областите астрология, хиромантия, физиогномия, френология. Последователите на Дънов се обединяват в миролюбивата организацията Всемирно бялото братство и имат обичай да се събират сред природата за беседи и поучения, като заедно с това изпълняват предложените упражнения от Петър Дънов - "паневритмия", с която се съчетават движение, слово, музика и мисъл.

Житейският път на Дънов започва през 1864 година в село Хадърча, Варненско - още в Османската империя. Завършва гимназия във Варна, а след това - американското методистко училище в Свищов, основите на което са положени от протестантския мисионер д-р Алберт Лонг.

Известно време учителства. На 24 години Дънов заминава за САЩ и се записва в Методистка теологическа семинария в Медисън, а след това се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет. От там се дипломира през 1893 г. след завръщането му в България (две години по-късно), започва неговата усилена дейност за пробуждане на духовен живот у българина. През 1897 г. Петър Дънов учредява във Варна "Общество за повдигание религиозния дух на българский народ", което по-късно ще се прерасне във Всемирно бяло братство. Организират се ежегодни събори, както и събирания за проповеди, беседи и лекции. След края на първата световна война, последователите му наброяват близо 40 000 души, а дейността му продължава. Известен факт е, че днешният квартал Изгрев на София е място, открито от Петър Дънов - като селище Изгрева. То става и център за събиране и координация. Петър Дънов трайно се установява в Изгрева и до края на живота си продължава да разпространява своето учение. Петър Дънов умира на 27 декември 1944 г. Учението му е запазено в голям обем литература. В нея читателите могат да открият както теоритичните постановки на учението на Дъновизма, така и практическите съвети за прилагане в ежедневито, които предлага Петър Дънов. Сред известните книги са "Завета на цветните лъчи на светлината", "Сила и живот", "Вяра, надежда, любов", "Прави така всеки ден" и др.

Бяло Братство
София, 1113
ул. Ген. Щерю Атанасов 2
izdatelstvo.bratstvo@gmail.com

Беседа за празника на пролетта - Според записките на Иван Гарвалов 09.03.1914 г., неделя, София
Кръстът - Неделна беседа, 22.03.1917 г.
Числото 153 - Извънредна беседа, 22.03.1918 г.
С Любов се взима - Неделна беседа, 22.03.1919 г.
Девети март (22 март). Ден на равноденствие - Извънредна беседа, 9 (22) март 1920 г.
Трите допирни точки - Неделна беседа, извънредна беседа, 22.03.1923 г.
Двете противоположности - 22 март 1924 г, събота, 19 ч.
Да се не смущава сърцето ви - Неделна беседа, 22.03.1925 г.
Отличителните черти на човека - Извънредна беседа, 22.03.1927 г.
Изгревите на Слънцето - Извънредна беседа, 22.03.1928 г.
Единният живот - Извънредна беседа, 22.03.1932 г.
Развити и недоразвити - Общ окултен клас, 22.03.1933 г.
Разумно разбиране - Извънредна беседа, 22.03.1934 г.
Да мисли - Младежки окултен клас, 22.03.1935 г.
Което Бог е съчетал - Утринно слово, 22.03.1936 г.
Отец Ме люби - Неделна беседа, 22.03.1936 г.
На своето място и на своето време - Извънредна беседа, 22.03.1937 г.
Вдигни одъра си - Извънредна беседа, 22.03.1938 г.
Божествената мярка - Общ окултен клас, 22.03.1939 г.
Жилище ще направим - Младежки окултен клас, 22.03.1940 г.
Великият път - Утринно слово, 22.03.1942 г.
Пристъпиха при Исуса - Неделна беседа, 22.03.1942 г.
Новото в живота - Последно слово, 22.03.1944 г., с. Мърчаево, Софийско