Стихове Отричането на класическия или на свободния стих е безсмислено. Те се самодоказват. Един поет в увлечението си против свободния стих стигна дотам, че доказваше разумността на четиристишието с удобствата на четирикракия креват и четирирогата вилица. Тази креватна логика едва ли заслужава да бъде оборбана сериозно.
Затова аз няма да защитавам свободния стих от неговите противници, а от някои негови привърженици.
Когато се говори за свободния стих, обикновено хвалят или отричат негови външни белези - отсъствието на ритъм, метрика и рими. Това създава илюзията, че да се пише така е лесно и модерно.
Но свободният стих не е модерен, а естествен. Негови отделни елементи са съществували в различна степен и различен вид от древна Гърция до наши времена. Ние не сме негови откриватели.
Свободният стих никак не е лесен, защото изхвърлянето на външните поетически средства изисква компенсирането им с по-силна вътрешна поетичност.
Защо дойде един момент, когато се отказахме от класическия стих и разбойнически ли се отказахме? Старата поезия търсеше път към човека откъм неговата слаба страна - чувствителността. Развълнувай човека и той ще се замисли! - така бих формулирал условно нейната тактика...

"В този мошенически и кървав век
сред този народ
от света и от Бога отлъчен
ако срещнеш честен човек –
убий го
да не се мъчи!"

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега! Вашето име: Тип: e-mail: Мнение:

Важна информация! Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.