"Питър реши, че всичко е изгубено и от очите му потекоха едри сълзи. Но няколко познати врабчета чуха неговите ридания. Те долетяха до зайчето много развълнувани и започнаха да го молят да не пада духом. Господи Макгрегър вече се промъкваше с решето в ръка и възнамеряваше да захлупи с него Питър. Но Питър се измъкна от ръкавите на новото си жакетче и навреме избяга, като го остави до храста..." Из книжката ... |
|
|
"Продаваха още захар, бонбони и малки кокетни пантофки. Магазинчето беше малко, но в него имаше всичко, освен фиби, връзки за обувки и агнешки пържолки - неща, които никога не можеш да намериш точно, когато най-много ти трябват. Рижавелко и Пиперко бяха стопани на магазинчето. Рижавелко всъщност беше едно рижаво коте, а Пиперко куче териер. Зайчетата малко се страхуваха от Пиперко. Мишлетата също посещаваха това магазинче и много го обичаха. Но те пък се страхуваха от котето Рижавелко..." Из книгата ... |
|
|
Творчеството на Биатрикс Потър е известно с веселите истории включващи животни като основни герои. Самата тя като дете прекарвала летните ваканции като си играела с куп домашни любимци като котенца, кученца и няколко сладури, станали герои на нейните книжки. В тази приказка се разказва за една рижава опашка - тя принадлежеше на малко рижаво катериче, което се казваше Лешничко. То имаше братче, наречено Пъргавко и много братовчеди и братовчедки, които живееха в гората до езерото... ... |
|
|
"Отначало надолу с главата слезе Питър... После слезе и Бенджамин. Но за щастие, нямаше никакви последствия, защото паднаха на меко - градината беше засята със салати и беше добре прекопана. Ама че изпотъпкаха лехата и оставиха следите си по нея! Особено малкият Бенджамин, който беше обут с дървени обувки. След като се огледа, Бенджамин каза, че отначало трябва да върнат нещата на Питър. Не може цял живот да ходи, завит в носна кърпа..." Из книжката ... |
|
|
Творчеството на Биатрикс Потър е известно с веселите истории включващи животни като основни герои. Самата тя като дете прекарвала летните ваканции като си играела с куп домашни любимци като котенца, кученца и няколко сладури, станали герои на нейните книжки. "В една пясъчна хралупа под една жива зелена ограда живееше малка дървесна мишка, която се казваше Томасина. Домът ѝ беше просто чудесен! Дълги пясъчни коридори водеха до нейните складове за ядки и семена. Томасина имаше вестибюл, стая за гости, кухня, трапезария, килер и склад. Имаше и уютна спалня с легло, направено от картонена кутия." Из книгата ... |
|
|
"През прозореца се чуваше, как стопанинът придръпва стола към себе си и как краката на стола се тътрят по каменния под, а доволният господин Макгрегър блажено се подсмихва. – Едно, две, три, четири, пет, шест сладки малки зайчета скокливи! - каза господин Макгрегър. – За какви зайчета говориш? - попита мъжа си госпожа Макгрегър. – Пак ли нещо са изгризали? – Едно, две, три, четири, пет, шест сладки малки зайчета скокливи! - повтори господин Макгрегър, като свиваше пръсти. – Не се шегувай - разсърди се госпожа Макгрегър. – Какво си говориш под носа? – В чувала има зайчета! Едно, две, три, четири, пет, шест сладки ... |
|
|
"Имаше едно време на света малко момиченце, което се казваше Люси. То живееше във фермата "Литъл таун", което означава "градче". Люси беше добро момиче, само дето все губеше носните си кърпички! Един път излезе разплакана в двора на фермата: – Ох-ох! Пак изгубих носните си кърпички. Цели три кърпички и една престилка! После Люси се обърна към малкото коте Ивичка и го попита: – Не си ли виждало моите кърпички, сладко коте? Но котенцето мълчаливо продължаваше да мие муцунката с белите си лапички. Тогава Люси попита рижава кокошка: – Сали, виждала ли си носните ми кърпички? Но рижавата кокошчица се ... |
|
|
В гората живее семейство катерички Тими и Гуди Типтоус, които обичат да събират ядки в гората. Съдбата ги събира с двойка бурундуци. Това са малки катерички с раирани кожухчета. Техните интересни приключения са записани и илюстровани от именитата английска писателка Биатрикс Потър . ... |
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
