Световен ред

Ако в международните отношения има пророци, Хенри Кисинджър е един от тях. Всъщност глобален "световен ред" никога не е съществувал. Това, което минава за ред в наши дни, е обмисляно в Западна Европа преди четири столетия на мирната конференция в германския район Вестфалия, провеждана без участието или дори без знанието на повечето континенти или цивилизации. Вестфалският мир отразява реалното приспособяване към действителността, а не някакъв изключителен морален импулс. Той свързва в система независими държави, въздържащи се от намеса във вътрешните работи една на друга и взаимно контролиращи амбициите си, чрез общо равновесие на силите.
По онова време идеята за световен ред е била прилагана в тогава известните на държавниците географски граници, като такава схема е прилагана във всички региони. Това е било широко практикувано, защото тогавашната технология не е насърчавала и дори не е позволявала използването на една глобална система.
Съвременната, сегашната глобална вестфалска система - разговорно наричана световна общност - се стреми да прикрие анархистичната природа на света с помощта на екстензивна мрежа от международни правни и организационни структури, предназначени да стимулират откритата търговия и една стабилна международна финансова система, да установят приетите принципи за разрешаване на международните спорове и да поставят граници на войните, когато те се случват. Тази система от държави днес обхваща всяка култура и регион. Нейните институции осигуряват неутралната рамка за взаимодействие на различни общества - оставайки до голяма степен независима от техните индивидуални ценности.
В същото време вестфалските принципи са изправени пред всестранни предизвикателства, понякога в името на самия световен ред.
Всички големи центрове на власт практикуват в някаква степен елементи от Вестфалската система, но никой не се смята за естествен защитник на системата и всички страни са преживели значителни вътрешни промени. Могат ли региони с толкова различни култури, истории и традиционни теории за реда на приемат легитимността на каквато и да е обща система?
Този труд се опитва да анализира регионите, чиито концепции за реда са допринесли най-много за еволюцията му в съвременната епоха.

Хенри Алфред Кисинджър полага клетва като 56^-и държавен секретар на САЩ на 22 септември 1973 г. и остава на този пост до 20 януари 1977 г. Съветник е на американския президент по въпросите на националната сигурност от 20 януари 1969 г. до 3 ноември 1975 г. Известен като човека, който разигра "китайската карта" срещу Съветския съюз, д-р Кисинджър получава "Нобеловата награда за мир" през 1973 г. за личния му принос в прекратяването на Виетнамската война.
Роден във Фюрт, Германия. Пристига в Щатите през 1938 г. и получава американско гражданство през 1943 г. Служи в армията от 1943 до 1946 г. Завършва "Харвард" през 1950 г. със "summa cum laude". От 1954 до 1969 г. е преподавател в "Харвардския университет". От 1952 до 1969 г. е директор на "Международния харвардски семинар".

Встъпление. Въпросът за световния ред
Европа: плуралистичният международен ред
Европейската система за равновесие на силите и нейният край
Ислямизмът и Близкият изток: свят в безредие
Съединените щати и Иран: подходи към реда
Многостранността на Азия
Към един азиатски ред: конфронтация или партньорство?
"В името на цялото човечество": Съединените щати и тяхната концепция за реда
Съединените щати: Двойствената суперсила
Технология, равновесие и човешко съзнание
Заключение
Благодарности
Бележки
Индекс