| Лайтмотивът на романа е вечната тема - борбата за душата на твореца. Кой път трябва да бъде избран - пътят на властта, охолството, самолюбуващата се материалност, или пътя на лишенията, смирението и безкористния труд. В житейския и професионалния сблъсък на двама от своите герои - художници - авторът пресъздава и великолепна картина на сложната и противоречива епоха от 50 -те  години на XX век до края на века.  Сигурно е, че романът на  Любомир Халачев  Портрет на непозната жена ще се превърне в събитие в живота на съвременната българска литература. Авторът, който ни е добре познат от предишни талантливи творби, между  ...  | 
|  | 
| Интелигентните читатели познават добре белетристичното творчество на  Любомир Халачев  - романи, повести, разкази и пр. Много силно впечатление направи на критиката и на широката публика книгата с разкази на ловна тематика "Спомен за лисицата" (2018), която се родееше с традициите на ловната проза на  Емилиян Станев,  Дончо Цончев  и  Йордан Радичков. И ето че сега Любомир Халачев ни поднася нов сборник с разкази - "10 неща, които никога няма да правя". Сигурен съм, че книгата ще се превърне в естетико-художествено събитие, тъй като разказите са заредени с голяма емоционална сила, с дълбоки социално- ...  | 
|  | 
| Ловните разкази от "Спомен за лисицата" на Любомир Халачев го доближават до проверени и класически образци в тоя жанр, сътворени от белетристи като  Емилиян Станев,  Йордан Радичков  и  Дончо Цончев. "Драги читателю, ти поемаш в ръцете си книга, която ще предизвика твоето въображение и ще те зареди с благородни послания.  Любомир Халачев  поднася прелестна панорама от ловни разкази - увлекателни истории, които разкриват и най-тънките нюанси от поведението на дивите фазани, глиганите, гривеците, гъските, лисиците, патиците и зайците.  Всъщност магията на лова е само външната рамка на тези разкази.  ...  | 
|  | 
| Разказите в тази книга се четат на един дъх. Не само защото са наситени с лежерно чувство за хумор и представят непринудени, неусложнени и ненатруфени сюжети, но и защото притежават не твърде често срещано за съвременната белетристика качество - драмите и социалните потресения на днешното българско общество да бъдат показани чрез нормални човешки истории, без псевдомодерното маниерничене, в които виждаме живи и естествени характери. Повествованието тече непосредно, сякаш оставено на развитието на вътрешната логика на сладкодумието, лекотата и ефирността. "В тази книга са събрани последните ми разкази, но затова как  ...  |