Става дума за две жени, запознали се през ноември 1973 г., няколко дни след събитията в атинската Политехника, сближили се, сливайки самотата си, докато траеха студовете през онази противна зима, и разделили се завинаги с настъпването на пролетта. ... |
|
|
Животът е дихание и остава в пространството за белег на съществуване, като целувка в цветята и въздуха, а водата го мие и вгражда в пясъка на времето. Ако ме потърсите днес, аз съм песъчинка в окото на слънцето и пара в океана на пространството. Започвам оттам, където е забит стволът на родителите ми. Това е вулкан от възприятия, от минало и бъдеще. Живея навсякъде, срещам се със себе си, каквато съм била, каквато съм сега, надвесена над своята бездна, самата аз бездна и неизбродимо време. Чувствам се като вселена сред вселените и безгранична енергия. Дори в най-безсилните си моменти живея със силата на продължението и ... |
|
|
Бесник Мустафай (р. 1958) е един от най-ярките имена в съвременната албанска литература. Поет, балетрист, романист, есеист, автор на няколко книги за деца. Носител на международната награда за поезия "La Pira" - Италия, 1991. Дебютира в прозата през 1989 с новелата "Невъзвратимо лято", разширена до роман, издаден у нас през 2004 от ИК "Балкани", последван от "Жега и щурци" и "Една малка сага" (1994), "Тъпан от хартия" (2003) и "Празният" (2005). Есеистичните му книги "Албания сред престъпленията и миражите" (1992) и "Резервна тетрадка& ... |
Рейтинг: 9.00 / 2 гласа 
