Вие не я познавате, но тя знае всичко за вас...

Вече и на голям екран. "Момичето от влака" е от онези книги, които държат читателя в напрежение от първата до последната страница. В САЩ са продадени над 2 млн. копия от бестселъра "Момичето от влака", а продуцентската компания "Дрийм уъркс" се готви да направи филм по книгата. Романът разбива рекордите по продажба във Великобритания и вече повече от 20 седмици е на върха в класациите в страната.

Всеки ден прилича на предишния. Всяка сутрин Рейчъл хваща един и същ влак. Той се движи оглушително по релсите, преминава покрай уютните провинциални домове и спира на червения сигнал на семафора. През това време Рейчъл наблюдава двойка, която закусва на своята тераса. И сякаш вече ги познава. Нарича ги Джес и Джейсън. В нейните очи те имат перфектен живот. Като този, който тя наскоро е загубила. Но един ден всичко се променя. Влакът спира на семафора за по-малко от минута, но тя е достатъчна - Рейчъл вижда нещо шокиращо. И всичко вече е различно. Сега тя получава шанс да стане част от живота на хората, които до момента е наблюдавала отстрани. И да докаже, че е много повече от едно нещастно момиче във влака.

Бестселър на "Ню Йорк Таймс".

Преди да стане писател Паула Хоукинс работи петнадесет години като журналист. Родена е и израснала в Хараре, Зимбабве (Южна Африка). През 1989 г., когато Хоукинс е на 17 години, се мести със семейството си в Лондон, където живее и до днес. Няколко години по-късно родителите ѝ се връщат в Зимбабве, но тя решава да остане в Англия. Учи в "Оксфорд" - икономика, политика и философия. Започва да работи като се бизнес репортер за "The Times". Авторка е на книгата "Богинята на парите", в която дава финансови съвети на жените. "Момичето от влака" е първият ѝ роман. Книгата се радва на невероятен успех. Вече е издадена на повече от тридесет езика и за кратко време се превръща в бестселър.

"Толкова вълнуващ, напрегнат и абсолютно непредсказуем сюжет. Просто не можах да я оставя! Не пропускайте тази книга!"
Тес Геритсън

"Какви герои, какъв сюжет, каква книга! Това е Алфред Хичкок на новото поколение!"
Тери Хайес

"Обръщам се към прозореца, за да съм с гръб към останалите в купето, и отварям една от малките бутилки бяло вино "Ченин бланк", които купих от "Уисълстоп" на гара Юстън. Не е изстудено, но става и така. Сипвам си в пластмасова чаша, запушвам отново бутилката и я пъхам в чантата. Знам, че на пиенето във влака, и то понеделнишки, не се гледа с добро око, освен ако не си с компания, каквато аз нямам, но какво да правя?

Лицата около мен са познати, лица на хора, които пътуват всеки ден насам и обратно. Вече ги разпознавам, вероятно и те мен, но не съм сигурна, че ме виждат такава, каквато съм в действителност. Вечерта е фантастична, топла, но не задушна, слънцето е започнало мързеливото си спускане надолу, сенките се издължават и светлината вече обагря дърветата в златисто. Колелата изтракват по релсите и влакът ускорява, къщата на Джес и Джейсън се превръща в мъгла на фона на залязващото слънце. Понякога, но немного често, успявам да ги видя и вечер, въпреки че се движим от другата страна на релсовия път. Ако по отсрещната линия не минава влак и ако пътуваме достатъчно бавно, се е случвало да ги засека на терасата.

Ако не успея, както днес, тогава си ги представям. Джес ще седи с крака на масата и чаша вино в ръка, Джейсън ще е зад нея, ръцете му са на раменете ѝ. Във фантазиите си виждам ясно ръцете му, успокояващи и покровителствени, дори усещам тежестта им. Понякога се хващам, че се мъча да си спомня кога за последен път имах физически контакт с друг човек - някой да ме е прегърнал или да е стиснал сърдечно ръката ми, - и сърцето ми се свива."
Из книгата