Момичето от влака

Момичето от влака Паула Хоукинс Времетраене: 1:01 мин. Момичето от влака Паула Хоукинс Времетраене: 2:09 мин. Сексът и комунизмът - книга 1 и книга 2 Милена Фучеджиева Времетраене: 1:17 мин. И страж да бди на пост Харпър Ли Времетраене: 1:01 мин. Сидни Шелдън Времетраене: 1:08 мин.

Вие не я познавате, но тя знае всичко за вас.

Всеки ден прилича на предишния... Всяка сутрин Рейчъл хваща един и същ влак. Той се движи оглушително по релсите, преминава покрай уютните провинциални домове и спира на червения сигнал на семафора. През това време Рейчъл наблюдава двойка, която закусва на своята тераса. И сякаш вече ги познава. Нарича ги Джес и Джейсън. В нейните очи те имат перфектен живот. Като този, който тя наскоро е загубила.

Но един ден всичко се променя... Влакът спира на семафора за по-малко от минута, но тя е достатъчна - Рейчъл вижда нещо шокиращо. И всичко вече е различно. Сега тя получава шанс да стане част от живота на хората, които до момента е наблюдавала отстрани. И да докаже, че е много повече от едно нещастно момиче във влака...

"Толкова вълнуващ, напрегнат и абсолютно непредсказуем сюжет. Просто не можах да я оставя! Не пропускайте тази книга!"
Тес Геритсън

"Какви герои, какъв сюжет, каква книга! Това е Алфред Хичкок на новото поколение!"
Тери Хайес

Преди да стане писател Паула Хоукинс работи петнайсет години като журналист. Родена е и израснала в Хараре, Зимбабве (Южна Африка). През 1989 г., когато Хоукинс е на 17 години, се мести със семейството си в Лондон, където живее и до днес. Няколко години по-късно родителите ѝ се връщат в Зимбабве, но тя решава да остане в Англия. Завършва икономика, политика и философия в Оксфорд. Започва да работи като се бизнес репортер за The Times. Авторка е на книгата Богинята на парите, в която дава финансови съвети на жените. Момичето от влака е първият ѝ роман, който е издаден на повече от трийсет езика, продаден е в над 23 милиона екземпляра и е адаптиран в касов филм. Вторият ѝ роман Разказано на водата също се превръща в бестселър и застава на чело на класациите на New York Times и Sunday Times.

"Обръщам се към прозореца, за да съм с гръб към останалите в купето, и отварям една от малките бутилки бяло вино Ченин бланк, които купих от Уисълстоп на гара Юстън. Не е изстудено, но става и така. Сипвам си в пластмасова чаша, запушвам отново бутилката и я пъхам в чантата. Знам, че на пиенето във влака, и то понеделнишки, не се гледа с добро око, освен ако не си с компания, каквато аз нямам, но какво да правя?

Лицата около мен са познати, лица на хора, които пътуват всеки ден насам и обратно. Вече ги разпознавам, вероятно и те мен, но не съм сигурна, че ме виждат такава, каквато съм в действителност. Вечерта е фантастична, топла, но не задушна, слънцето е започнало мързеливото си спускане надолу, сенките се издължават и светлината вече обагря дърветата в златисто. Колелата изтракват по релсите и влакът ускорява, къщата на Джес и Джейсън се превръща в мъгла на фона на залязващото слънце. Понякога, но немного често, успявам да ги видя и вечер, въпреки че се движим от другата страна на релсовия път. Ако по отсрещната линия не минава влак и ако пътуваме достатъчно бавно, се е случвало да ги засека на терасата.

Ако не успея, както днес, тогава си ги представям. Джес ще седи с крака на масата и чаша вино в ръка, Джейсън ще е зад нея, ръцете му са на раменете ѝ. Във фантазиите си виждам ясно ръцете му, успокояващи и покровителствени, дори усещам тежестта им. Понякога се хващам, че се мъча да си спомня кога за последен път имах физически контакт с друг човек - някой да ме е прегърнал или да е стиснал сърдечно ръката ми, - и сърцето ми се свива."
Из книгата

АЛТО Комюникейшънс енд пъблишинг ООД
София, 1528
ул. Поручик Христо Топракчиев № 11
sales@enthusiast.bg