Далече от безумната тълпа

Една любовна класика се завръща... Гордата красавица Батшеба Евърдийн се мести да живее в провинцията, където е наследила имение. Тя иска да гради самостоятелно живота си, но не може да се скрие от пламенните мъжки очи. Нейното присъствие разбужда страстите в трима от местните жители: джентълмена Болдуд, войника-съблазнител Трой и фермера Габриел Оук. Всеки от тях мечтае да я покори и направи своя съпруга, а съперничеството им ще разбуни духовете в традиционното и наглед идилично провинциално общество.

Вечната класика "Далече от безумната тълпа", излязла през далечната 1874 г., носи навременна слава на автора си Томас Харди, който по-късно затвърждава статута си на класик и с "Кметът на Кастърбридж", "Тес от рода д'Ърбървил", "Невзрачният Джуд" и други.

"Когато фермерът Оук се усмихваше, устата му се разтегляше встрани, докато стигнеше на съвсем незначително разстояние от ушите, очите се превръщаха в цепки, а около тях като несръчно нарисувани лъчи на изгряващото слънце плъзваха и се разсейваха по цялото му лице разклонени бръчици.
Казваше се Габриел и в делничен ден беше разумен млад мъж с непринудени, спокойни обноски, прилично облекло и природно кротък нрав. В неделя той се превръщаше в обременена от празничните дрехи и чадъра личност с неясни възгледи и склонност да отлага. С други думи, бе човек, сам решил, че от нравствена гледна точка се намира някъде по средата на огромното пространство от безгрижен неутралитет, простиращо се между верующите енориаши и пияниците - тоест ходеше на черква, но когато проповедта стигаше догматите на Никейския събор, вече се прозяваше скришом, като се преструваше, че слуша пастора, а всъщност мислеше какво ще има за обяд. Характерът му, поставен на везните на общественото мнение, изглеждаше така: когато приятелите и критиците му бяха ядосани, смятаха го за лош човек; когато биваха в добро настроение - за добър; ако не се намираха в нито едно от двете състояния, сравняваха нрава му с шарената сол.
Тъй като в неговия живот делниците бяха шест пъти повече от неделите, съседите, които го виждаха все в обичайните работни дрехи и го бяха запомнили такъв, не предполагаха, че може да се облича по друг начин. Той носеше плитка филцова шапка, силно разширена в основата поради навика му често да я натиска с ръка, за да не бъде отнесена от вятъра, а също и сако като на доктор Джонсън1. Долните му крайници бяха обу-ти в масивни обувки и прости гамаши. Обувките предоставяха пълна свобода на стъпалата и бяха направени с оглед собственикът им да може да гази по цял ден в реката, без да усеща никаква влага; обущарят ги бе изработил добросъвестно, полагайки достатъчно усилия да компенсира недостатъците в кройката със здравина и солидни размери."
Из книгата