Йероним Бербелек беше велик стратег. Но по време на войната с извънземните пришълци, причинили тежки деформации на природата и хората, попадна под Формата на неприятеля, която едва не го лиши от самоличност и воля за живот. Може би след срещата с порасналите си деца, които отдавна не е виждал, той ще се възроди и ще спечели решителната битка... а по пътя към нея ще преживее невероятни приключения в Африка – там, където по волята на чуждо съзнание се раждат отвратителни твари и неземна красота, а под небето звучат други песни.
Очаква ви смайващ калейдоскоп от фантастични герои – философи, владетели, пътешественици, воини, красиви и смели жени... в един алтернативен свят на Земята и заселената Луна, който се подчинява на философията на Аристотел и учението му за четирите основни стихии.
Романът на Яцек Дукай, смятан за наследник на великия полски мислител фантаст Станислав Лем, е една многопластова интелектуална игра, истинска главоблъсканица, синтезирана от теориите на античността и съвременните идеи, пиршество за ума и сетивата. Световните критици сравняват "Други песни" с творби на Нийл Стивънсън,
Питър Уотс и
Дан Симънс.
"Монотонното поклащане на фиакъра и ритмичното чаткане на копитата все пак действаха приспивно, почти хипнотично – когато той спря, Йероним се стресна, досущ събуден от най-сладкия сън призори.
– Пристигнахме, естлос – обяви кочияшът.
Господин Бербелек тръгна да слиза и забърка из джобовете си за дребни. Портата към двора беше затворена, естествено, но над малката врата светеше пирокийна лампа. Той потропа три пъти със сребърната глава на бастуна. Фиакърът бавно изтрополи нагоре по пустата улица към предхрамовия площад. Още едно дръпване от черната тутуница в хладния полумрак на разсъмването, в този най-дълъг час, когато боговете сладко се протягат, а керосът на Вселената е малко по-мек, малко по-близко до Материята...
– А, ето те и тебе! Вече мислех, че тази нощ няма да се върнеш. Как беше балът? Хайде, дай палтото. И ръкавиците. Пак ли валя?
Господин Бербелек игнорира досадното мърморене на стария прислужник и както си беше по палто, мина в предната библиотека. На празния пулт записа върху малък лист от телешка кожа кратка информация за успешните преговори с Министерството на търговията. Сгъна листа два пъти по еврейски обичай, разтопи над свещта зелен восък и запечата листа. Оставаше пръстенът с герба на Острог и:
– Порте! Нека Антон занесе това веднага в кантората на естлос Нюте.
Но си остана пред пулта. Този дим от свещта – вдигна ръка – не, нямаше течение – сабя ли беше, меч ли? – в листата на вятъра, в хорската тълпа, в мъглата, водата и дима, в този тъмен дим – чак се наведе, примигвайки – закривено острие, да."
Из книгата
Яцек Дукай (р. 1974 г.) е полски фантаст, автор на романи и сборници с разкази, сред които "Лед", "Черни океани" и "Перфектно несъвършенство". Много от творбите му, в това число "Други песни", са отличени с най-престижната полска награда за научна фантастика, "Зайдел". Известният художник, аниматор и режисьор Томаш Багински създава филм по разказа му "Катедрала", който е номиниран за наградата "Оскар". Негови произведения са преведени на английски, немски, италиански, руски и др.
Рейтинг: 8.50 / 4 гласа 
