Войната на вещиците - книга 3: Проклятието на Оди

Бестселър за тийнейджъри. "Проклятието на Оди" е последната част на трилогията "Войната на вещиците" от Майте Каранса, книгата несъмнено ще очарова дори и онези, които не я очакват. Това важи за всички - независимо дали читателят е момиче под осемнадесет или просто почитател на "Хари Потър" и "Здрач". Предстои му истинско тържество, с повече вещици и заклинания, отколкото през целия му живот досега. Онези, които познават "Кланът на вълчицата" (2011) и "Ледената пустиня" (2015), навярно си спомнят внезапното изчезване на Селене, майката на Анаид, и объркването на последната. А и кой не би се почувствал слаб, безутешен, изгубил надежда и път...

Анаид не просто ще порасне за броени нощи, а ще трябва да се изправи очи в очи с истината за своето семейство: майка ѝ е Избраната, онази, която трябва да сложи край на кръвопролитната война между вещерските кланове. Залогът е повече от безсмъртието. Докато злокобните поличби се сбъдват със странна настойчивост, се оказва, че част от загадката е заключена в лабиринтите на собственото минало на героите. Анаид е различна от Селене: като се започне от кафеникавата ѝ коса, в сравнение с буйната огнена грива на Селене, продължи се с дребния ѝ ръст, докато Селене е висока и стройна като древните статуи, и се завърши с тихия ѝ нрав - Селене е прекарала последните години в разточително веселие под сценичните светлини. Постепенно обаче се оказва, че връзката между майка и дъщеря е неизразимо по-дълбока и много по-силна, отколкото някой е очаквал, и няма как да бъде прекъсната: спасение или гибел ще сполети и двете.

Може ли едно младо същество да се противопостави на съдбата си? И какво се очаква да стори с магическите сили, които постепенно се пробуждат в него? Разбира се, в историята има и още много вещици: жестоки, коварни, ласкави, пухкави, съзаклятничещи, цинични. А отгоре, подобно на черешката на великолепна сметанова торта, се намира едно самотно момиче, което никога не е целувало момче, никога не е яздило пони и не е ходило на тържество. То е влюбено в приятеля си Рок и бленува за баща си, който се е отказал от безсмъртието.
Сега, когато войната е съвсем близо, Анаид се надява да успее да възвести мир, а неочаквано се оказва почти сама, със своя нож и своето атаме, и без подкрепа от почти никого. Разбира се, малко фантазия и малко магия никога не са излишни, особено когато човек трябва да се справя с Проклятието на Оди и дори мъртвите са решили да се надигнат, за да вземат каквото им се полага от векове.

"След няколко минути Селене вече събираше с лопата ледените зърна, покрили пода, а Гунар затуляше прозореца, заковавайки масата като преграда. Анаид му помагаше, като придържаше краката на масата, които бе опряла на раменете си. След като заби и последния пирон, приключил работата, Гунар си изтри потта от челото, а вятърът постепенно отслабна и престана да блъска по покрива. Заваля дъжд, тих и кротък. Не че Анаид би предпочела вятърът и градушката да довършат караваната, но се почувства разочарована, че след всичките неистови усилия, които бяха положили, трябваше да гледа този смешен дъждец. Беше само мисъл, която й мина през главата, докато Селене го изказа с думи, сеейки отново раздор.
– Гениално! Обръщаш масата, правиш на дупки целия под, изпотрошаваш всичко и то... За какво? Погледни само, та то едва капе!
Гунар обаче не ѝ обърна никакво внимание.
– Шшшт! Не забелязваш ли?
Бе достатъчно. Анаид го усети. От известно време усещаше някаква студена ръка да я опипва, все едно искаше да проникне в нея. Не бе обърнала внимание, но го чувстваше. Гунар имаше право, а Селене не искаше и да чуе.
– Разбира се, че забелязвам. Забелязвам, че вали и нищо повече.
– Това е затишие пред буря.
– Ако не си забелязал, бурята вече свърши.
– Грешиш. Тя бе само предвестник на онова, което предстои да се случи.
Анаид се вслуша в думите на Гунар и се съсредоточи, за да види в тъмнината. Много скоро съзря сянката, която разпалваше гнева на небесата, предизвикваше струпването на облаците, раздухваше ги и ги зареждаше с пагубно количество вода. Бяха необичайни облаци, които по повелята на страховита сила прииждаха от всички краища на земята. По силата на мощно заклинание над главите им надвисваше стихия, хилядократно по-унищожителна от бурята."
Из книгата

ИК Унискорп ЕООД
София 1345
жк Захарна фабрика бл. 19 вх. Б ет. 1
uniscorp@gmail.com