За първи път трите части на култовото произведение на Хенри Милър - "Разпятие в розово", в един луксозен том. "Човек може да го харесва или да не го харесва как пише, но не може поне мъничко да не му завижда за щастието и непукизма, за артистичната лекота на битието му, за производството на живот, в което е бил въвлечен. Трудно е да се говори за Хенри Милър без клишета, защото той сам отдавна се е превърнал в клише. Като се спомене името му, в популярното съзнание автоматично изникват асоциации с истории за секс, алкохол и буйни веселия. Особено със секс, заради ето такива епизоди: "Ако след вечеря си легнехме на дивана заради удоволствието от едно тихо кратко ебане в тъмното, Мод внезапно скачаше и светваше някаква мека светлина, за да не би Мелани да заподозре какво правим или пък да нахлуе разсеяно, за да ни даде писмото, което е забравила на закуска.". Това е един от сравнително меко неблагопристойните пасажи в "Sexus", първата част от трилогията "Разпятие в розово". Има и къде-къде по-отявлени. Романът се появява през 1949 г. в Париж, в издателството "Олимпия прес" на Морис Жиродиас, и веднага предизвиква срещу себе си съдебен процес от страна на властите, който приключва с глоба и затвор за издателя.

Тъй или иначе, сексът влиза безцеремонно в повествованието на Милър, удря шамари на естетическото благоприличие, разбива художествената условност като нацелва най-точните възможни думички към най-деликатните за литературно възприятие теми и неща - "В края на краищата няма нищо в путката, особено когато е обръсната. Загадъчна я правят космите. Затова статуите оставят човека равнодушен.". Но трябва да се подчертае, че "мръсният език" на Милър не е самоцел. В него има много подбив с лицемерията на обществото, много клоунада пред огледалото, много жажда за постигане на реторична автентика. И не на последно място, много простодушна вяра, че думите могат да бъдат очистени от уклончивите си наслоения, от морализма и литературщината си, за да засветят с голите си истини и символизации. Жизненост, смисъл и свобода - това изразяват произведенията му, както и едно огромно любопитство към всевъзможните страни на живота. За него Джордж Оруел пише: "Той все едно казва - да изпием до дъно каквото има."

Милър всъщност произвежда един хибрид между роман, мемоар и репортаж. По принцип, хибридите са нещо неустойчиво, включително и сред литературните жанрове. Милъровият, обаче, опровергава статистиката на традицията. Именно Хенри Милър създава, чрез двата "Тропика", трите "Разпятия", "Черна пролет" и др. този своеобразен, всеобхватен монолог в проза, който слива разказвача, автора, епохата и цяла Америка в една огромна панорама от лица, събития, места и проблеми. В нея всичко документално и измислено са вплетени в сложна смесица, "високо" и "низко" са възпяти с еднаква степен на всеотдаденост. В някакъв смисъл цялото творчество на Милър е един-единствен роман, в който буквалните романи са само отделни глави и героите прескачат от действителността в литературата и обратно, а също така и от едно произведение в друго. Похватът малко по-късно, след края на Втората световна война, се поема на въоръжение от Джак Керуак, Алън Гинзбърг, Уилям Бъроуз, Чарлс Буковски и други представители и съпътници на бийт поколението. Няма да е пресилено, ако кажем, че именно Милър създаде бийт поколението, давайки му идеалната за собствените им цели форма на себеизказ. Той не им даде просто идеи и стилистични похвати, които да копират, а нещо доста по-голямо - език, глас и форма."
Проф. д-р Владимир Третдафилов

Хенри Милър е американски писател и художник, най-видният представител на експерименталното течение в американската проза на ХХ век. Той е смел и дързък новатор, чийто най-добри творби дълго време са били забранени в САЩ. Писателят е считан за майстор на автобиографичния роман, а творбите му притежават еротични, философски и мистични елементи. Най-известни негови произведения са романите "Тропик на Рака", "Тропик на Козирога" и "Черна пролет".

Хенри Милър е роден на 26 декември 1891 година в Ню Йорк, в семейството на немски имигранти. След като завършва училище той се записва да учи в "Сити Колидж", но само няколко месеца след това е изключен. Причината - несъгласието на бъдещия писател с методите на преподаване в университета. Милър сменя множество професии - работи като библиотекар, таксиметров шофьор и др. През 1971 година той среща първата си жена Беатрис - пианистка от Бруклин. Четири години след като се ражда дъщеря им Барбара те се развеждат. Година след това Милър се жени за Джун, която го нсърчава да се посвети изцяло на литературата. Връзката им приключва когато Хенри среща екзотичната писателка Анаис Нин, която впоследствие му помага да публикува романа си "Тропик на Рака". Нин е увлечена по психоанализата и под нейно влияние Милър започва да си води записки за детството си, който впоследствие са основа на литературния му автопортрет - "Черна пролет" (1936 г.). Романът е едно от най-искрените произведения на автора. Книгата разказва за самотата на художника, който безуспешно и непрекъснато търси смисъла на живота, творчеството и любовта. Потокът на съзнанието носи Милър през лабиринтите на фантазията и тъмните кътчета на ума, но лек за самотата си той не може да открие в нито един от световете.

В периода 1930-1939 година Милър живее в Париж, където известно време работи като редактор на американското списание "Феникс". През 1934 година в Париж е издаден романът "Тропик на Рака", с който авторът придобива голяма популярност. Книгата проследява историята на един човек, който не успява да се адаптира към живота в кръга на бруклинските имигранти, към които принадлежи и се превръща в доброволен изгнаник от своето отечество. Романът е считан за твърде смел и дързък, при написването му авторът пренебрегва всички неписани правила. Книгата е екранизирана от Кауфман през 1970 година. През 1393 година писателят публикува "Тропик на Козирога", който се явява своеобразно продължение на легендарния му роман "Тропик на Рака" и същевременно напълно независима творба, раздвижваща границите на творческата допустимост на писателя, който желае да остане честен пред себе си и читателите. По това време Милър прекратява общуването си с Анаис Нин и заминава за Гърция. През 1940 година той се връща от Атина и се установява в Калифорния. Книгата му "Колосът от Маруси" (1941 г.) е едно от най-необичайните произведения на автора, в което няма никаква скандалност и бунтарски дух. Лиричното повествование пренася читателя в Гърция през 30^-те години на ХХ век и се явява един вид химн, който възхвала тази страна. През 1940 година Милър пише романа си "Под покривите на Париж", който може би е най-скандалното произведение на съвременния класик. Писателят Норман Мейлър нарича книгата "най-добрият еротичен роман на нашето време". "Усмивката в подножието на стълбата" (1948 г.) е затрогващ и поетичен разказ за цирковия клоун Огюст, който виртуозно умее да разсмива хората, но иска нещо повече - да им дарява истинска и трайна радост. И се впуска да я търси, а заедно с нея и пътя към творчеството и към себе си. В Калифорния авторът написва обемистата трилогия - "Разпятие в розово", която включва книгите "Sexus" (1943 г.), "Plexus" (1952 г.) и "Nexus" (1960 г.). Тези творби заемат важно място не само в творческото наследство на писателя, но и в литературата на ХХ век. За пръв път книгите са публикувани в Париж. Тази трилогия заедно с "Тропик на Рака" и "Тропик на Козирога" дълго време са забранени в САЩ, заради порнографско съдържание. В родината на автора "Тропик на Рака" е публикувана за пръв път през 1961 година. Година по-късно след като цензурата в Америка пада са издадени "Тропик на Козирога" и през 1965 година - "Sexus", "Plexus" и "Nexus". "Спокойни дни в Клиши" (1956 г.) е една от най-известните книги на писателя, която представя бохемския живот в Париж през 30^-те години на ХХ век, където волността в изкуството и нравите набира скорост. Книгата по неповторим начин изразява и осмисля богатството на живота и неговите чувствени удоволствия, поднесени от Милър с тънката ирония на мъдрия философ.

Хенри Милър умира на 7 юни 1980 година в Лос Анджелис, Калифорния.

"Днешната американска литература започва и свършва със сътвореното от Хенри Милър."
Лорънс Дърел