Искрица живот

509 е политически концлагерист, който след десет години на унижение, глад и мъчения е загубил и последното късче надежда. Изпратен е в Малкия лагер, за да дочака неизбежния си край заедно с другите вече неработоспособни пленници. Всичко се променя, когато близкият град е бомбардиран от съюзнически самолети. 509 осъзнава, че немците са на път да загубят войната. В него отново се пробуждат желание за живот и вяра в бъдещето.

Могат ли смелите, но полумъртви от изтощение затворници да спомогнат за освобождението на лагера? Да докажат, че страданието им не е било напразно? За да спасят не само себе си, но и самия живот...

Ерих Мария Ремарк (1898 - 1970) е един от най-известните и най-четени немски писатели. Творчеството му обхваща 15 романа, преведени на 60 езика. Автор е и на пиеси, разкази и поезия. През 1933 г. антивоенният му роман "На Западния фронт нищо ново" и продължението му са публично изгорени. Писателят е лишен от немско гражданство. Той емигрира в САЩ, а след войната се установява в Швейцария. Докато е в изгнание, Ремарк създава още 10 романа, сред които и "Искрица живот" (1952 г.), описващ ужасяващата действителност в немски концлагер по време на Втората световна война. Романът е посветен на сестра му Елфриде, която е екзекутирана заради критиката си на режима.

"Ударът не беше силен; беше обаче неочакван. И дойде от страна, която му изглеждаше по-защитена от другите. 509 го усети като удар в стомаха, идващ от земните недра. Същевременно воят извън лагера бе пронизан от остро металическо свистене, което стремително се усилваше, напомняше звук на сирени и все пак бе коренно различно. 509 не знаеше кое беше първо: ударът от земята или свистенето и последвалият трясък - но знаеше, че и двете бяха липсвали при предишните въздушни тревоги, а когато всичко се повтори, по-близо и по-силно, над и под него, вече разбра какво е: за пръв път самолетите не бяха отлетели по-нататък. Те бомбардираха града.
Земята отново се разтресе. 509 имаше чувството, че го шибат подземни гумени палки. Изведнъж се окопити. Смъртната умора се беше разсеяла като дим, увлечен от вихрушка. Всеки тласък от земята беше и тласък в мозъка му. Още някое време полежа неподвижно - ала после, почти несъзнателно, протегна предпазливо ръка напред и повдигна палтото от лицето си, колкото да види какво става долу в града.
В същия миг гарата бавно и като на игра се разглоби и се вдигна във въздуха. Гледката бе едва ли не възхитителна: златният купол прелетя грациозно над дърветата в градския парк и изчезна зад тях. Тежките експлозии сякаш нямаха абсолютно нищо общо с това - всичко се развиваше твърде бавно и грохотът на зенитната артилерия потъваше в тях досущ джавкане на териер, заглушено от басовия лай на голям дог. При следващия мощен трус едната камбанария на църквата "Св. Катарина" започна да се накланя. И се срути много бавно, а докато се срутваше, полека-лека се разпадна на парчета - като че ли всичко се случваше на забавен кадър, а не в реално време. Между сградите, подобно на гъби, никнеха гейзери от дим. 509 все още нямаше усещане за разруха: невидими великани си играеха долу, нищо друго. От комините в незасегнатите квартали все така мирно и кротко се точеше пушек; реката както и преди отразяваше облаците; облачетата от зенитните оръдия осейваха небето, сякаш то беше просто възглавница и шевовете й се пукаха, а от процепите се сипеха сивкави валма памук."
Из книгата

"Това, което човек не може да получи, винаги изглежда по-хубаво от онова, което има. В това се крие романтиката и идиотщината на човешкия живот.", казва един от най-известните и четени писатели на ХХ век - Ерих Мария Ремарк.

Ерих Паул Ремарк е виден немски писател, който твори под псевдонима Ерих Мария Ремарк. Творбите му са преведени на повече от 60 езика, утвърждавайки го като "майстор на лирическия натурализъм". Той е роден на 22 юни 1898 година в Оснабрюк, Северна Германия, в семейството на книговезец. Още в младежките си години бъдещият писател е силно заинтересован от световната литература. Той се възхищава на Цвайг, Достоевски, Гьоте и други видни писатели. Основното си и средно образование Ремарк получава в църковното училище, след което се записва в католическата семинария.

Със започването на война Ремарк е изпратен на фронта, където получава няколко сериозни ранения. Всичките ужаси на това време впоследствие той запечатва в романа "На Западния фронт нищо ново" (1929 г.), който се превръща в една от най-продаваните книги в Германия. Романът впоследствие е екранизиран и номиниран за Нобелова награда. През 1932 година Ремарк започва работа над романа си "Трима другари", чиято художествена проблематика е свързана с темата за "изгубените поколения" - юношите, попаднали на фронта, в крехката възраст 14-18 години. Днес книгата се смята за една от класиките на немската и световна литература. И този роман също е екранизиран. След края на Първата световна война, Ремарк сменя различни професии - за кратко работи като учител, музикант, търговец и др. Събитията от този период са описани в романа му "Черният обелиск" (1956 г.), който се приема за един от най-ярките и зрели романи на автора. Скоро след това се жени за танцьорката Илзе Юта Замбона и въпреки че бракът им не просъществува дълго, Ремарк до края на живота си се грижи за нея. Юта дълги години страда от туберкулоза. Именно нея писателят впоследствие ползва като прототип при изграждането на множество от образите на героините си. По всяка вероятност тя го вдъхновява и за създаването на образа на Лилиан Дюнкерк в романа "Живот назаем" (1959 г.). В него авторът се разкрива пред читателите в амплоато на опитен психолог и философ, показвайки вечните теми за любовта, живота, смъртта, свободата, времето. За разлика от другите романи на Ремарк, в "Живот на заем" отсъстват каквито и да било политически мотиви.

Голяма част от романите на Ремарк са възприети негативно от нацистката младеж и публично са изгорени. Вследствие на тези събития през 1933 година той се мести в Швейцария. Скоро след това се запознава с очарователната Марлене Дитрих, с която преживяват бурна романтична връзка. С течение на времето нейният образ вдъхновява писателя за създаването на образа на главната героиня в романа "Триумфалната арка"( 1945 г.), който е екранизиран два пъти и се смята за един от най-известните му романи.

През 1939 година писателят се премества в САЩ. В чест на по-голямата си сестра, която е осъдена на смърт от нацистите през 1943 година, той написва романа "Искрица живот"(1952 г.). Скоро след това Ремарк се запознава с холивудската актриса Полет Годар (бивша съпруга на Чарли Чаплин), която му помага да се възстанови от продължителната депресия, която развива по време на отношенията си с Дитрих. След като официално се развежда с Юта през 1957 година, той се жени за Полет. Година по-късно двойката се мести в Швейцария, където живее щастлив живот в мир и разбирателство.

Писателят умира през септември 1970 година в Щвейцария. Романът му "Сенки в рая" е публикуван посмъртно.