Ще те открия някой ден

Колко досаден е този прием у лорд Брандън! Ако има нещо, което Джесика наистина да мрази, това са игричките на съблазняване, които шефът ѝ я принуждава да води с потенциалните богати дарители, за да финансира своя театър. Това е толкова унизително! Актриса от нейната класа не би трябвало да се компрометира така.

"Но безмилостният Лоугън Скот шепне в ухото ѝ:
– Изглежда лорд Ханингтън е дошъл... Той обича театъра и красивите жени... Опитай също с лорд Ландсдейл, дребният човечец край бюфета... И с лорд Ръсел, който току-що удари голямото наследство... А, не забравяй и високия брюнет до прозореца - той се очертава като човека, натрупал едно от най-големите състояния в кралството...
– Кой е той? - пита разсеяно Джесика.
– Херцог Савидж.
Джесика застива като вкаменена. Лорд Савидж е човекът, с когото нейното семейство я обвързва чрез брачен договор още когато е била дете. И точно той е човекът, от когото тя бяга от години! Никога не е предполагала, че съпругът ѝ е толкова красив... съблазнителен мъж. И няма ни най-малка представа какви планове крои той точно сега!"
Из книгата