Перлите на Ади Ландау

Това е историята на чифт перлени обици, разказана от няколко поколения: жени и мъже, еврейски търговци и австрийски благородници, български партизани и войници на Германския райх, едно виенско момче и едно софийско момиче. От еврейското гето във Виена, през малкото планинско селце в Алпите. От разкошните дворци на Рингщрасе, през раздираната от кошмара на войната Европа. Между концентрационния лагер "Кайлъка" и провинциалния град Фердинанд. От далечното минало до близкото бъдеще, това е разказ за безпощадния вихър на времето, който неусетно превръща попадналите в него в герои или в жертви, а нерядко и в двете едновременно. История за избора и свободата. Историята на хора, които се надяват и се страхуват, които бягат и се събират - и всичко е толкова случайно, а всъщност никога не е.

Соня Тодорова е завършила Университет по архитектура, строителство и геодезия в София и има докторска степен по висша геодезия от Технически университет във Виена. Между научните си публикации пише къси разкази за удоволствие. "Кратък и практичен наръчник по оцеляване на семейства с малки деца и други в София" е първата ѝ книга, ако не се брои докторската ѝ дисертация с не по-малко озадачаващото заглавие "Определяне на йоносферата посредством различни космически геодезични техники". В момента работи като преводач на свободна практика и живее в София.

"На път към къщи Ади Ландау спря на Моста на заколението и дълго се взира в мътните речни води, опрял ръце на дървените перила. Във всяка шепа той стискаше по една голяма искряща перла с неправилна форма, изящно обкована със сребро и декорирана с малки, изумително красиви прозрачни камъни, които - Ади беше почти сигурен - щяха да се окажат диаманти, при това шлифовани по новия фасон.
След края на Тридесетгодишната война испанската мода със своите заплашителни островърхи форми, тежки материи и мрачни цветове бе изместена от френската. В занаята на ювелирите тази промяна се изразяваше в предпочитание към луксозни накити с флорални мотиви и най-вече към диаманти. Ади разбираше нещичко от бижутерство, а и още като дете много харесваше диамантите. Когато бе малък, неговият чичо - прекупвачът на скъпоценности Шломо, го викаше от време на време да му покаже искрящите дребни камъчета, които сякаш събираха слънчевите лъчи в центъра си. Ади ги гледаше възхитено, но фетер Шломо така и не му разреши да подържи някое от тях. По онова време диамантите се използваха много рядко заради трудното им шлифоване. Около и след 1640 година обаче майсторите ювелири измислиха някои хитроумни нови технологии за обработка на диаманти и скоро започнаха да се появяват изкусни шлифове с по осем, шестнайсет и дори трийсет и две фасети. Някъде по това време среброто измести златото като предпочитан бижутерски метал, особено в комбинация с диаманти и всякакви скъпоценни камъни, а при накитите започнаха да доминират брошки и обици. Поради което Ади подозираше, че в шепите си държи чифт прекрасни модерни обици, сътворени от умел майстор на стила бароко за някоя повече или по-малко очарователна, но със сигурност доста заможна дама. Но не това го накара да отдръпне ръце от перилата и да скрие обиците дълбоко в диплите на черния си кафтан. Имаше нещо в загадъчното млечно сияние на перлите, във веселия блясък на диамантчетата и спокойното изящество на среброто, нещо смътно познато, нещо, което го караше да мисли, че нещастният глупак господин бившият ратай Алфред Оберле е бил само случаен преносител на тези две малки парченца съвършена красота. Красота, която съдбата е определила само за него, защото това не са просто перли, а неговите перли. Перлите на Ади Ландау."
Из книгата

Колибри ООД
София, 1000
ул. Иван Вазов 36
colibri@colibri.bg